Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020” срещу Решение №2615 от 15.04.2019 г. на Административен съд - София-град, постановено по административно дело № 10182/2018 г.
С обжалваното решение съдът е отменил Решение №РД-16-1031 от 05.09.2018 г. на РУО на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020”, с което е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на предоставената безвъзмездна финансова помощ на „Н. Ил“ ЕАД по договор с „ВЕТ - ГмбХ В. И. Т“ за нередност за нарушение на чл. 20, ал. 1, ал. 2 и 3, т. 1 ПМС № 118/2014 г.
Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Съдът неправилно е определил, че приложима към финансовата корекция е Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от структурните фондове, кохезионния фонд на европейския съюз, европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, европейския фонд за рибарство и фондовете от общата програма "солидарност и управление на миграционните потоци", а не приложената от РУО Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата) Договорът с „ВЕТ - ГмбХ В. И. Т“ е сключен по време на действие на Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейски фонд за рибарство и фондовете от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ (Методологията, отм. ), но същият е изменен и приключен при действието на Наредбата, а не на Методологията.
Намира за неправилни изводите на съда, че не са налице фактическите основания, които да се подведат под нормата на т. 13 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. При заложените критерии крайният срок за изпълнение на публичната покана е 09.02.2017 г. и разглеждането на оферта, която съдържа срок за изпълнение до 14.07.2017 г. от оценителната комисия представлява изменение на критериите.
На последно място излага доводи, че е изследван финансовият ефект от нарушението и такъв е налице, но тъй като липсва възможност за определяне на точно финансово изражение на вредата е приложен пропорционалния метод.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди изцяло оспореното Решение № РД-16-1031 от 05.09.2018 г. на РУО. Претендира направените разноски по делото и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Ответникът по касационната жалба – „Н. Ил“, счита същата за неоснователна.
Излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за незаконосъобразност на оспорения акт. Правилен и мотивиран счита извода на съда, че изпълнението на договора за доставка е извършено в срок, поради което не е налице твърдяното от административния орган нарушение и няма правно основание за определяне на финансова корекция.
Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски, за които представя доказателства.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
„Н. Ил“ ЕАД е бенефициер (по смисъла на член 2, т. 10 от Регламент (ЕС) №1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) №1983/2006 на Съвета (Регламент №1303/2013) по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №BG16RFOP002-2.001-1106-C0I с предмет „Разширение и модернизация на Нобел интернешънъл“ ЕАД чрез закупуване на високопроизводителна линия за емайлиране на бойлери“, финансиран по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“.
В изпълнение на договора бенефициерът е провел процедура за избор на изпълнител чрез публична покана по реда на ПМС №118/2014 г. с предмет: „Доставка на производствена линия за емайлиране на бойлери: 1. Линия за предварително третиране; 2. Линия за нанасяне/сушене; 3. Линия за изпичане на емайл“.
На 30.06.2016 г. „Н. Ил“ ЕАД сключва договор за изпълнение на поръчката с „ВЕТ – ГмбХ В. И. Т“. Срокът на доставката е определен в чл. 1, ал. 1 в края – на 8 календарни месеца, но не по-късно от срока на изпълнение на договора за безвъзмездна помощ.
На 26.07.2018 г. РУО на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ уведомява „Н. Ил“ ЕАД за установената нередност при провеждането на обществената поръчка, както и за предстоящо определяне на финансова корекция за нея.
На 08.08.2018 г. „Н. Ил“ ЕАД представя възражение.
На 05.09.2018 г., с Решение № РД-16-1031, РУО на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020” определя на „Н. Ил“ ЕАД финансова корекция в размер на 5% от стойността на предоставената безвъзмездна финансова помощ по договор с „ВЕТ - ГмбХ В. И. Т“ за нередност за нарушение на чл. 20, ал. 1, 2 и 3, т. 1 ПМС №118/2014 г., класифицирано като нередност по т. 22 и 13 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.
Компетентността на издателя на решението е доказана с представената от ответника Заповед №РД-16-1002 от 29.08.2018 г. на министъра на икономиката, с която определя ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г.“
При тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити, но е незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните разпоредби.
Първоинстанционният съд в мотивите си е посочил, че не e налице нередност, тъй като не е доказано, че от твърдяното нарушение са настъпили вреди. Според легалната дефиниция, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент №1303/2013, нередност е действие или бездействие, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза.
По отношение на нарушението по чл. 20 ПМС № 118/2014 г. приема, че изпълнението на 14.07.2017г. е извършено в рамките на срока на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Крайният срок, който договорът за доставка установява, е именно срокът на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. След като същият е спазен, предвид подписаното споразумение от 11.01.2017г., с което продължителността на изпълнение на проекта е изменена на 18 месеца, не е налице съществено изменение на договора за доставка.
Дори и да се приеме, че в случая е извършено изменение на договора за доставка, то не е осъществена нередност по т. 13 и 22 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията отм. .
Въз основа на горното първоинстанционният съд е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил. Изводът на съда е правилен.
Съгласно чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. елементите на фактическия състав на нередността са: а) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.
По делото не е спорно, че „Н. Ил“ ЕАД има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2, т. 37 Регламент №1303/2013 г., т. к. участва в усвояването на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В качеството си на икономически субект, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, дружеството е осъществило действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на получено безвъзмездно финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Спорен е въпросът относно втория елемент от фактическия състав - налице ли е нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането, и по-конкретно нарушение на чл. 20, ал. 1, 2 и 3, т. 1 ПМС № 118/2014 г. и класификацията му като нередност по т. 13 и 22 от Наредбата. Първоинстанционният съд е приел, че така посоченото нарушение не е извършено и следователно не е налице и третият елемент на нередността – вредата.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че щом административният договор за безвъзмездна финансова помощ е с удължен срок на действие от 12 на 18 месеца, съгласно допълнително споразумение № 1/11.01.2017 г., то съответно е удължен и максималният срок на договора за доставка с изпълнител „ВЕТ-ГмбХ В. И. Т“, предвид че в него срокът за доставка е определен „до 8 календарни месеца, не по-късно от срока на изпълнение на договора за безвъзмездна помощ.“ При тази формулировка, възложителят правилно е приел, че максималният срок за доставка е обвързан с срока на действие на административния договор. Последният, след удължаването, е с действие до 09.08.2017 г. Следователно, получаване на доставката до тази дата, се счита за точно изпълнение и удовлетворява напълно нуждите на възложителя, предвид начина, по който е определил срока за изпълнение. Доставката, от страна на „ВЕТ-ГмбХ В. И. Т“, е извършена на 14.07.2017 г. и изпълнението на договора е точно и пълно, както правилно е установил и първоинстанционният съд.
С оглед на горното не е налице съществено изменение на договора за доставка и следователно не е налице нарушение на чл. 20, ал. 1, 2 и 3, т. 1 ПМС №118/2014 г, нито вреди за бюджета на Европейския съюз, не е изпълнен фактическия състав на нередността и няма основание за налагане на финансова корекция.
При извод за липсата на нередност е ненужно съдът да се произнася по довода на касатора, че съдът неправилно е посочил, че РУО е следвало да класифицира твърдяното нарушение по Методологията отм. ,
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че финансовата корекция е административна мярка по смисъла на член 4 Регламент (ЕО, Евратом) №2899/95 на Съвета от 18 декември 1995 година за защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент №2988/95) и тя се определя по основание и размер съгласно приложимите разпоредби, действащи към момента на откриване на нарушението.
Процесната нередност е установена през месец януари 2018 г – тогава у РУО са постъпили констатации и препоръки от извършена проверка на отчетната документация и процедури във връзка със сключени договори с изпълнители и към този момент вече е в сила Наредбата, а отменената Методология, с оглед на §1, ал. 2 от Постановление №57 на Министерския съвет от 28.03.2017 г. за приемане на Наредбата, е приложима само за програмите от програмен период 2007 – 2013 г., по която очевидно процесният проект не е финансиран.
Въпреки, че първоинстанционният съд неправилно е счел за приложима Методологията отм. , това не се отразява на крайния му извод за липса на нарушение и съответно нередност. Същият е правилен и съответен на събраните доказателства и закона, поради което постановеният съдебен акт е правилен и следва бъде оставен в сила.
При този изход на спора искането от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК на ответника бъдат присъдени сторените разноски. Представени са доказателства за направени разноски в размер от 2 434, 54 лева с ДДС за възнаграждение на адвокат съгласно фактура № 217/14.06.2019 г.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2615 от 15.04.2019 г. на Административен съд София-град по адм. д. №10182/2018 г.
ОСЪЖДА Министерството на икономиката, седалище и адрес гр. С., ул. „Шести септември“ № 21 да заплати на „Н. Ил“ ЕАД, седалище и адрес на управление гр. гр. Е. П, бул. „Витоша“ № 48, 2 434, 54 лв. (две хиляди четиристотин тридесет и четири лева и петдесет и четири стотинки) разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.