Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 129, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Еврокар 95“ ООД, представено от адв. Г.Д, срещу решение № 1340 от 04.11.2019г. на Административен съд София област /АССО/ по адм. д. № 1229 по описа за 2018г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за прихващане или възстановяване № П-22002318124384-004-001/31.07.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София. Конкретни са доводите на касатора за неправилност на решението заради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Като противоречащ на процесуалния закон определя отказа на съда да възприеме заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която според него установява наличие на суми за възстановяване в размер 180 535.80 лева. В привръзка с този му довод е другия за неправилно решаване от съда на спора за съществуването на подлежащи на възстановяване суми. Иска отмяна на обжалваното решение, а имплицитно и на АПК, както и ползващо го решение по съществото на спора с признаване на правото на претендираните суми за възстановяване. Иска и присъждане на деловодни разноски.

Ответникът по касация – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София не изразява становище по жалбата. Позицията на процесуален представител на ответника е изразена в писмени бележки от 25.06.2020 г. В писмените бележки се прави искане за присъждане на разноски за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорения пред АССО АПВ е отказано възстановяване на ДДС в размер 330 000 лева за данъчни периоди м. 02 и 03.2000 г. с лихви за забава. Първостепенният съд е отхвърлил оспорването....