Образувано е по касационна жалба на Т.Т, от [населено място] срещу решение № 1362/08.11.2019 г. по адм. д. № 160/2019 г. на Административен съд София-област. Счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответниците по касационната жалба-министърът на правосъдието и С.Й чрез своите пълномощници намират касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед №СД-05-71/03.01.2019г., издадена от министъра на правосъдието, с която е разпоредено вписване в регистъра на Нотариалната камара на С.Й, класирана на вакантно място за нотариус за съдебния район на Районен съд Бяла. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Заповед № СД-05-71/03.01.2019г. е издадена от министъра на правосъдието в съответствие с материалната му компетентност по чл. 12, ал. 3 от ЗННД. В съответствие с чл. 12, ал. 3 от ЗННД министърът на правосъдието е издал заповедта въз основа на изпратения му протокол с резултатите от проведения конкурс за нотариуси. Този протокол, както и останалите протоколи на комисията по провеждане на конкурса, съдържат фактическите основания – мотивите на компетентния орган за издаване на оспорената заповед. Не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила – чл. 146, т. 3 АПК. Разглежданото класиране е осъществено съобразно законовия критерий – постигнат бал, като същият е съотнесен към конкретните желания на кандидатите. Подредени в зависимост от постигнатия успех, те участват в класирането за избраните от тях и в посочената поредност съдебни райони. При условие, че кандидатът с определен успех, подреден на съответно място в списъка според бала му, не се класира за първото посочено желание, участва за второто, респективно за третото си желание. Следва класиране на следващия по бал от списъка по чл. 10, ал. 5 от наредбата, като и неговият успех се съотнася към посочените желания в поредността им. Процесът продължава в низходящ ред по списъка до попълване на вакантните места. Очевиден е смисълът, вложен в изискването на чл. 11, ал. 1 от ЗННД за сочене на желанията и тяхната поредност, както и че класирането е осъществено съобразно успеха на участниците, съотнесен към заявените желания и тяхната поредност. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона – липса на порок по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК. Като резултат от проведения конкурс са класирани кандидатите с най-висок успех, в частност по делото - заинтересуваната страна, която е с по-висок успех спрямо жалбоподателя. Именно този е смисълът на въведеното с чл. 10, ал. 2 конкурсно начало – при условията на състезателност съответните вакантни места за нотариуси да се заемат въз основа на конкурс.

Така постановеното решение е обосновано. В този смисъл съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че на първото си заседание, проведено на 25.10.2018г. като е използвала за основа Регламента за провеждане на писмения и устен изпит и изискванията за начина на класиране и реда в залата от проведения през 2015г. конкурс за нотариуси, след направени предложения за съдържанието на новия регламент от всеки от членовете на комисията и съответни разисквания по тях, комисията е изготвила проект за Регламент, подписан от председателя и членовете й. С докладна записка същият е предоставен на министъра на правосъдието. На основание чл. 6а от наредбата министърът на правосъдието е утвърдил предложения му от комисията по провеждане на конкурса регламент. Същият е наименуван, както следва „Регламент за провеждане на писмения и устния изпит от конкурса за нотариуси“, който е оповестен в сградата на Министерство на правосъдието и на интернет - страницата му. В разглеждания аспект неоснователни са развитите в касационната жалба твърдения, че липсва надлежно приет регламент за класиране на кандидатите, който да е одобрен от министъра и който е оповестен на кандидатите. Такъв регламент е налице и в него изрично е записано, че подреждането на кандидатите се извършва по общия бал от двете оценки, който е средноаритметично число от сбора наоценките от писмения и устния изпит. Кандидатите с еднакъв бал се подреждат на едно и също място.

Настоящата инстанция намира развитото в касационната жалба възражение, че оспорената заповед е нищожна като издадена от некомпетен орган за неоснователно. Видно от обжалваната заповед, същата е подписана "за министър заместник-министър Н.П". С приложената по делото заповед №ЛС-04-678/17.12.2018 г. министърът на правосъдието е наредил заместник-министърът на правосъдието Н.П за изпълнява функциите на министър на правосъдието за периода 01.01.2019 г.-04.01.2019 г. Оспорената заповед е издадена на 03.01.2019г, при условията на заместване. Заместването е хипотеза, при която служител, основавайки се пряко на своето служебно положение, действа вместо замествания. При заместването правата на замествания възникват от юридическия факт на назначаването му като заместник. Заместването е правна възможност за по-долустоящ орган, изрично определен от закона, да изпълнява временно цялата компетентност, който има по-горестоящият нему орган, в негово отсъствие. По-долустоящият орган при заместването е винаги определен “еx lege “. В конкретния случай това е заместник-министърът. В случая не се касае за прехвърляне на компетентност чрез института на делегиране на права. При делегиране на права винаги следва да е налице нормативно определена възможност за прехвърляне на определени, не в пълен обем правомощия. Делегирането е възможно при изричен текст, който да допуска същото. В хипотезата на заместване напротив, не е необходим изричен текст, допускащ заместването. За да е недопустимо заместване, следва да е налице изричен текст, който да го забранява, какъвто в ЗННД липсва. При заместването на определения по закон орган / на заместника/ се прехвърля пълния, определен от закона обем на правомощия на титуляра, в негово отсъствие. В конкретния случай със заповед. министърът като титуляр е прехвърлил всички свои правомощия чрез института на заместването на своя заместник-министър за посочения период. Поради тези съображения заповедта е издадена от компетентен орган при липса на делегация на определено правомощие.

Обжалваното решение е издадено и при правилно приложение на материалния закон. На тази плоскост настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че езиковото, логическо и систематично тълкуване на чл. 10, ал. 5 от Наредбата № 36/1998 г., изм. 2014 г. за условията и реда за провеждане на конкурсите за нотариуси /Наредбата/ сочи сходство на вложения от законодателя смисъл в понятията подреждане и класиране, т. е., че същите са синоними. Дори да се касае за две последователни действия, то и двете действия са детерминирани от общия бал като краен резултат на явилото се и издържало конкурса лице. В случая комисията е съставила списък по чл. 11, ал. 1 от Наредбата, в който кандидатите са подредени според получения общ бал, като е започнато от този с най-висок бал и е продължено в низходящ ред според бала. В настоящия казус правният спор е между касатора и ответницата по касационната жалба С.Й, класирана за съдебния район на гр. Б.. Касаторът е посочил за участие в обявения конкурс за съдебни райони в поредност – 1. Районен съд Бяла; 2. Районен съд Г. О; 3. Районен съд Павликени, С.Й е посочила за участие в обявения конкурс за съдебни райони в поредност – 1. Районен съд Павликени; 2. Районен съд Г. О; 3. Районен съд – Бяла. В списъка на подреждане на комисията по чл. 11, ал. 1 от Наредбата С.Й с общ бал 4, 3 е поставена по-напред в подреждането от жалбоподателя с общ бал 4, 2 и при извършеното класиране по съдебни райони за района на районен съд Бяла е класирана Йорданова, а не касаторът, за който този район е бил първо по ред желание. Настоящата инстанция намира, че класирането не може да е различно от извършеното подреждане по бал при следните съображения:

Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗННД препраща към към чл. 10, ал. 5, изречение второ от Наредба № 36. Според него подреждането на кандидатите се извършва по общия бал от двете оценки, който е средноаритметично число от сбора от оценките от писмения и устния изпит. Това е обективният критерий, от който назначената от министъра на правосъдието по чл. 12, ал. 2 ЗННД комисия следва да се ръководи. Правилно комисията е пристъпила към класиране, като е съчетала двата критерия - получен общ бал от двата изпита и поредност на желанията, изхождайки от поредността на желанието на получилия по-висок бал участник. По този начин кандидатите с най-висок успех се класират по първо желание до запълване на местата. При запълване на местата същите участват в класирането за следващото поред желание. По този начин за района на районен съд Бяла е класиран участник по трето желание, доколкото по предходните си желания същият не е бил класиран в конкуренция с по-високите резултати на класираните там участници. В конкуренцията за вакантното място на районен съд Бяла лицето, получило по-висок резултат, въпреки третата поредност на желанието, е изпреварило участника с по-нисък общ резултат, въпреки че желанието му е първо по ред. Поради това законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че разглежданото класиране е осъществено съобразно законови критерий-постигнат бал, като същият е съотнесен към конкретните желания на кандидатите. Да се приеме тезата на касатора, че същият следва да има предимство поради посочването на района на районен съд Бяла като първо желание пред друг участник, посочил този район като трето желание, но с по-висок общ бал, означава да се пренебрегне посоченият в нормата на чл. 10, ал. 5 нормативно определен и обективен критерии, по който комисията следва да се ръководи. Това означава да се обезсмисли постигането на по-висок резултат от проведените писмен и устен изпит, което елиминира на практика конкурсното, състезателното начало и класирането да бъде подменено от друг критерий, различен от постигнатия по-висок успех, какъвто извод законосъобразно е направен от решаващия съд. Конкурсът се основава на провеждане на изпит в две части - писмен и устен и в случая е изпълнено задължението на комисията по чл. 12, ал. 2 ЗННД подреждането на кандидатите да се извършва по общия бал от двете оценки, който е средноаритметично число от сбора на оценките от писмения и устния изпит. Такова подреждане съответства на целта на закона, която е в посочения вече смисъл-състезателно, конкурсно начало, в което предимство да имат кандидатите, получили по-високи оценки.

Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен индивидуален административен акт, съдът е постановил решение в съответствие с приложимата правна норма. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила неучастието на прокурор. Участието на прокурор е задължително само в касационното производство съгласно чл. 217, ал. 3 АПК. Поради това спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. Приетият като доказателство в касационната инстанция сигнал не е във връзка с предмета на делото и сочи на отношения, които не могат да бъдат разгледани в съдебноадминистративното производство.

С оглед изхода на спора на ответницата С.Й следва да се присъдят разноски на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) и чл. 8, ал. 3 от от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 /петстотин/ лв. На ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК в размер на 100 /сто/лв.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1362/08.11.2019 г. по адм. д. № 160/2019 г. на Административен съд София-област.

ОСЪЖДА Т.Т, от [населено място], [ЕГН] да заплати на С.Й, [ЕГН] направените пред касационната инстанция разноски в размер на 500 /петстотин/ лв.

ОСЪЖДА Т.Т, от [населено място], [ЕГН] да заплати на Министерството на правосъдието направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100 /сто/ лв. Решението е окончателно.