Производството е по чл. 218 и ГПК отм. във вр. с § 2, ал. 3 ГПК.

С решение № 121 от 29.07.2013 г. по настоящото дело е отменено въззивното решение, постановено на 06.02.2002 г. по гр. д. № 846/2001 г. на Великотърновския окръжен съд, и на делото е даден ход по същество пред ВКС.

При разглеждане на делото от касационната инстанция е изслушано заключение на съдебно - техническа експертиза.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Ищецът по делото Г. И. Г. е наследник по закон на Г. А. Г., поч. през 1946 г. С решение от 10.05.1995 г. по гр. д. № 3203/94 г. на Великотърновския районен съд, постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, е отменен отказът на Поземлена комисия Велико Т. да възстанови на наследниците на Г. Г. правото на собственост върху нива от 3.5 дка в м. “ П.” в землището на [населено място] и съдът се е произнесъл по същество, като е постановил решение, с което е възстановил в съществуващи стари реални граници правото на собственост върху този имот, индивидуализиран като имоти пл.№ 4986, 5001, 4987 и 5000 по заключението на вещото лице и приложената към него скица, съставляващи неразделна част от съдебното решение. Въз основа на влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ Поземлена комисия - Велико Т. е постановила решение № 625 В от 06.07.1995 г., с което е възстановила на наследниците на Г. Г. правото на собственост в съществуващи реални граници върху нива с площ 2 дка в м. “П.”, съставляваща имоти пл.№ 4986 и 5000 по кадастралния план от 1974 г., и нива от 1.5 дка в същата местност, съставляваща имоти пл.№ 4987 и 5001.

Спорът за собственост между страните е породен от обстоятелството, че с нотариален акт № 70, т.VІІ, дело № 1989/1993 г., М. К. Л., действаща чрез своя пълномощник К. Д. С., продала на С. М. С., действащ като ЕТ с фирма “С. - С. С.”, дворно място с площ 1000 кв. м, съставляващо дворище пл.№ 4987 в кв. 336 по плана на [населено място]. Продавачката се легитимирала като собственик на този имот с нотариален акт № 135, т.ІІІ, дело № 1327/71 г., с който Р. С. К. продал на нейната майка - В. К. К., нива в землището на [населено място], м. “П. - К.” от 1 дка, при граници път, Ж. М. Ж., И. А. и С. И. Б., съставляваща парцел ХVІІІ в кв. 79 по земеустройствения план на града. От своя страна Р. К. се легитимирал като собственик на продадения имот с нотариален акт № 56, т.ІV, дело № 1325/71 г., с който било констатирано правото му на собственост върху имота като даден по замяна по протокол 15.10.1962 г. на Т. комисия срещу включена в блок на ДЗС негова нива. Този протокол е представен по делото и от съдържанието му е видно, че на Р. К. е бил предоставен по замяна парцел ХХ по земеустройствения план. Парцел ХVІІІ е бил предоставен по замяна на С. Я. С., а на Р. С. К. е бил даден по замяна парцел ХІХ. С нотариален акт № 137, т.І, дело № 331/1970 г. Р. К. продала на Ж. М. Ж. и съпругата му С. П. Ж. парцел ХХ.

При разглеждане на делото в първата инстанция е било прието заключение на съдебно - техническа експертиза, дадено от вещото лице Р. Л., което е установило, че процесният имот пл.№ 4987 е идентичен с част от бивш имот пл.№ 25 по земеустройствения план от 1961 г. Имот пл.№ 25 е бил записан на името на И. Г. А., който е син на Г. А. Г.. Имот пл.№ 4987 по кадастралния план на [населено място] от 1974 г. е идентичен с парцел ХVІІІ в кв. 79 по земеустройствения план от 1961 г., включващ части от имот пл.№ 25 и от съседен имот. Във връзка със заявеното от ищеца оспорване на това заключение е била назначена тройна съдебно - техническа експертиза, изпълнена от вещите лица И. М. П., А. И. К. и С. П. С., която е дала заключение, че имот пл.№ 4987 е идентичен с парцел ХХ по земеустройствения план от 1961 г.

В хода на процеса ищецът Г. И. Г. е починал и на него място е конституиран наследникът му по закон И. Г. Г.. С влязло в сила решение по гр. д. № 1770/2010 г. по описа на Великотърновския районен съд, е прието за установено по отношение на И. Г. Г., И. М. П., А. И. К. и С. П. С., че последните трима в качеството си на вещи лица са дали пред съда в проведеното на 29.04.1999 г. съдебно заседание по гр. д. № 1475/99 г. по описа на Великотърновския районен съд невярно заключение по възложената им съдебна експертиза, посочвайки, че парцел ХХ в кв. 79 е идентичен със закупения от [фирма] имот пл.№ 4987 в кв. 336 по плана на [населено място]. Това решение по иска по чл. 124, ал. 5 ГПК е послужило като основание за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение на ВКС по гр. д. № 1183/02 г., с което след отмяна на въззивното решение, постановено от Великотърновския окръжен съд, предявеният от Г. И. против [фирма] и М. К. Л. установителен иск за собственост на имот пл.№ 4987 в кв. 336 по плана на [населено място], е бил уважен.

От заключението на приетата от касационната инстанция при настоящото разглеждане на делото съдебно - техническа експертиза, се установява, че имот пл.№ 4987 в кв. 336 по плана на [населено място] от 1974 г. е идентичен с парцел ХVІІІ по земеустройствения план от 1961 г. Площта на имот пл.№ 4987 е 1000 кв. м, а на парцел ХVІІІ- 1061 кв. м.

При така установените по делото факти настоящият състав намира, че предявеният от Г. И. И., заместен в процеса на основание чл. 120 ГПК отм. от своя наследник по закон И. Г. Г., установителен иск за собственост на имот пл.№ 4987 в кв. 336 по плана на [населено място], е основателен. Решение № 625 В от 06.07.1995 г. на ПК - Велико Т., легитимира ищеца като собственик на процесния имот. Касае се за имот в строителните граници на населеното място, по отношение на който е била приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ в редакция ДВ бр. 45/1995 г., съгласно която се възстановяват правата на собствениците на земеделски земи, притежавани преди образуване на ТКЗС, ДЗС и включени в границите на населените места, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или е отстъпено право на строеж и строежът е започнал към 01.03.1991 г. Тези пречки за възстановяване на собствеността в случая не са били налице, тъй като имотът не е застроен и в него не е започнато строителство. С влизане в сила на решение № 625В от 06.07.1995 г. на ПК - Велико Т., в което възстановеният имот е индивидуализиран с площ, местонахождение и граници съобразно действащия към момента на постановяване на решението кадастрален план, реституционната процедура е завършила. Ответникът С. С. няма правен интерес по пътя на косвения съдебен контрол да оспорва конститутивното действие на това решение с възражение, че наследодателят на ищеца не е бил собственик на възстановения имот към момента на образуване на ТКЗС, тъй като самият той не противопоставя свои права върху имота към този минал момент.

По делото е безспорно установено, че процесният недвижим имот е идентичен с парцел ХVІІІ в кв. 79 по земеустройствения план на [населено място] от 1961 г., който през 1962 г. е бил предоставен от Т. комисия по замяна на лицето С. Я. С.. По делото не са събрани доказателства след 1962 г. собствеността върху парцел ХVІІІ да е била придобита от Р. К.. Поради това договорът за покупко - продажба, оформен с нотариален акт № 135/71 г., с който Р. К. продал парцел ХVІІІ на Вида К., не е произвел вещноправно действие. Оттук и изводът, че по наследяване от Вида К. нейната наследница по закон М. Л. не придобила собствеността върху този имот и не е могла валидно да се разпореди с него в полза на ответника. Неоснователно е възражението на ответника, че праводателите му са владяли процесния имот повече от 20 години и са придобили правото на собственост на оригинерно основание - придобивна давност. Като подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, процесният имот попада под действието на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, съгласно която изтеклата придобивна давност върху такива имоти не се зачита и започва да тече от влизане в сила на тази разпоредба- 22.11.1997 г.

В обобщение, предявеният установителен иск за собственост е основателен и следва да бъде уважен. На основание наследяване от Г. А. Г. и реституция по ЗСПЗЗ, ищецът се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, а ответниците не са придобили права, които да са противопоставими на собственика.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на С. М. С., действащ като ЕТ с фирма” С. - С. С.” със седалище и адрес на управление [населено място], ЕИК[ЕИК], и М. К. Л., заместена в процеса на основание чл. 120 ГПК отм. от своите наследници по закон Р. Г. С. и М. К. С., че Г. И. Г., заместен в процеса на основание чл. 120 ГПК отм. от своя наследник по закон И. Г. Г., е собственик на следния недвижим имот: Дворно място в м. ”П.”, с площ от 1000 кв. м, съставляващо имот пл.№ 4987 в кв. 336 по кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед № 4679 от 26.09.1974 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: