Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на М.Н, действащ чрез пълномощника адв. Л.Н, против решение № 528 от 19.12.2019 г., постановено по административно дело № 603/2019 г. по описа на Административен съд – С. З, с което съдът е отхвърлил жалбата на М.Н против решение № 2153-23-16/25.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ отм. а Загора, и е осъдил М.Н да заплати на ТП на НОИ – С. З сумата от 100 лева възнаграждение за юрисконсулт.

В жалбата и в допълнително представените писмено становище и писмени бележки касаторовият повереник аргументира теза, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост /касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК/. Навежда доводи за неправилно тълкуване и прилагане от съда на разпоредбата на т. 67 от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/, както и за неправилност и необоснованост на направените от съда изводи, включително относно понятията вредност и тежест на труд. Моли решението да бъде отменено, заедно с всички произтичащи от това правни последици, като претендира и присъждане на направените по делото разноски съгласно приложения списък.

Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ отм. а Загора, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в производството пред настоящата инстанция по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ...