Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Плевен, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт -Йолова, против решение № 25/10.01.2020 г., постановено по административно дело № 1215/2019 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е: 1) отменена по жалба на ЕТ „Д-р К.А-АИППИДП“ с ЕИК 114607050, със седалище и адрес на управление [населено място], [адрес], представляван от К.Т, заповед за налагане на санкция № РД-08-2197/03.10.2019 г., издадена от директора на РЗОК - Плевен, с която е прекратен договор № 150085/25.04.2018 г., считано от датата на влизане в сила на оспорената заповед; 2) осъдена РЗОК - Плевен е осъдена да заплати на ЕТ „Д-р К.А-АИППИДП“ разноски по делото в размер на 210 лева, от които държавна такса в размер на 10 лева и 200 лева възнаграждение за един адвокат.

По съображения, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК - нарушение на материалния закон, касаторът моли решението на съда да бъде отменено като неправилно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касация ЕТ „Д-р К.А-АИППИДП“ с ЕИК 114607050, действащ чрез процесуалния представител адвокат Симеонова, в писмен отговор изразява становище за валидност, допустимост и правилност на първоинстанционния съдебен акт и неоснователност на касационната жалба срещу него, поради което моли тя да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на направените разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като извърши служебна проверка...