Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Т. Б" ЕАД, гр. С., срещу решение № 7729/09.12.2019 г. по адм. дело №3535/2019 г. на Административен съд - София - град, с което са отхвърлени жалбите му срещу решение № ППН - 01 - 209/26.02.2019 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и решение за поправка на очевидна фактическа грешка № ППН - 01 -209/02.09.2019 г. на КЗЛД. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, иска отмяната му.

Ответникът по касационна жалба - КЗЛД, в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави евентуално възражение за прекомерност на претндираното от касатора юрисконсултско/адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационна жалба - А.Х, жив. в [населено място], изразява подкрепа на становището на КЗЛД.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна.

За да постанови обжалваното решение, АС е установил, че с решение № ППН - 01 - 209/26.02.2019 г. на КЗЛД е обявена жалба рег. № ППН -01 -209/02.04.2018 г., подадена от А.Х срещу "Т. Б" ЕАД за основателна и на основание чл. 58, пар. 2, б."и" във връзка чл. 83 пар. 5, б."а"от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46ЕО (ОРЗД) е наложено на администратора "Т. Б" ЕАД административно наказание - имуществена санкция в размер на 53 000 лева за извършено нарушение на чл. 6, пар. 1 от Регламента. С решение за поправка на очевидна фактическа грешка № ППН - 01 -209/02.09.2019 г. на КЗЛД е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № ППН - 01 - 209/26.02.2019 г като вместо нарушение на чл. 6, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) да се чете нарушение на чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД/ чл. 6, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) АС е изложил мотиви, че решенията са издадени от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроцесуалните правила по издаването им. Приел, е че администраторът на лични данни "Т. Б" ЕАД на 04.03.2017 г. в офис в гр. Т. в нарушение на чл. 4 ЗЗЛД отм. , без да е налице нито една от хипотезите на цитирания текст, е обработил личните данни на А.Х по подадено заявление от негово име, неподписано от него, за преминаване от абонаментен план към предплатена карта. Съдът е приел, че безспорно приложимото по време материално право е това към момента на извършване на нарушението и това е разпоредбата на чл. 4 ЗЗЛД, но обстоятелството, че наложената санкция е по Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) който се прилага от по - късен момент - 25.05.2018 г. не представлява нарушение на материалното право, тъй като дори и санкцията да беше наложена на основание чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД в редакцията към 2017 г. тя щеше да е в същия размер - 53 000 лева, тъй като нормата на чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД предвижда имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лева.

Решението е неправилно като материално - правно незаконосъобразно.

Неоснователен е доводът на касатора, че неправилно АС е приел, че разпоредбата на чл. 327, ал. 3 от ЗЕС (ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ)( ЗЕС) е неприложима към настоящия казус. П. е преценката на АС, че цитираната от касатора норма се отнася до нарушение, свързано със защита на личните данни при електронно съобщение - тоест пренасяне, излъчване, предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга електромагнитна среда (чл. 2 ЗЕС). В случая неправомерната обработка на лични данни е настъпила при други обстоятелства, видно от горепосочените факти.

Принципно правилно е разсъждението на АС, че когато се касае за акт, установяващ административно нарушение и санкциониращ го с административно наказание приложимото материално право е това към момента на извършване на нарушението, а по - новият закон е приложим само ако е по - благоприятен за дееца. Тези основополагащи принципи на административно - наказателното право се съдържат в чл. 3, ал. 1 и 2 ЗАНН и независимо, че в случая законодателят е предвидил по ЗЗЛД специален ред за установяване на нарушението, налагането на наказанието и обжалването му, няма възможност за дерогиране на тези основни принципи на административно - наказателното право. Неоснователно е позоваването на ответника по касация на нормата на чл. 142, ал. 1 АПК, която се отнася за индивидуалните административни актове, отговарящи на дефиницията на чл. 21 АПК. В правната теория е безспорно, че актът, с който се установява извършването на административно нарушение и се налага административно наказание не е индивидуален административен акт, а юрисдикционен, и тази му характеристика не може да бъде променена от специалните правила за издаването и обжалването му в специалния закон.

Неправилно АС обаче е приел, че наложената санкция на основание чл. 58, пар. 2, б."и" във връзка чл. 83 пар. 5, б."а"от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46ЕО не е неприложим по време материалноправен закон и не влошава положение на санкционираното дружество. Видно от по - горе изложеното, тази материално - правна норма се прилага от последващ извършването на нарушението момент. Същата е по - неблагоприятна за администратора на лични данни, тъй като предвижда санкция за администратор, който е предприятие (какъвто е касаторът) до по - високата от двете суми 20 000 000 евро или 4 % от общия годишен световен оборот, при която горна горница наложената имуществена санкция от 53 000 лева е към минимума. За сравнение по цитираната от съда норма на чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД наложената санкция би била близо до средния размер, тоест преценката за съотношение отегчаващи отговорността и смекчаващи отговорността обстоятелства би била различна от извършената от КЗЛД .

Предвид изложеното решението на АС като неправилно - материалноправно незаконосъобразно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се отменят двете решения на КЗЛД като материалноправно незаконосъобразни. Предвид естеството на акта, изискващ налагане на администратративно наказание по приложима по време на материално правна норма при правилно установено от КЗЛД извършване на административно нарушение от страна на дружеството - администратор на лични данни и на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да се върне на КЗЛД за ново произнасяне със задължителни указания по приложение на материалния закон, посочени по - горе.

С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претндираното от КЗЛД юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 7729/09.12.2019 г. по адм. дело №3535/2019 г. на Административен съд - София - град И В. Н. П.:

ОТМЕНЯ решение № ППН - 01 - 209/26.02.2019 г. на Комисията за защита на личните данни и решение за поправка на очевидна фактическа грешка № ППН - 01 -209/02.09.2019 г. на Комисията за защита на личните данни, по жалба на "Т. Б" ЕАД, гр. С..

ВРЪЩА преписката за ново произнасяне от Комисията за защита на личните данни със задължителни указания по прилагане на закона в мотивите на решението.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.