Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Подадена е касационна жалба от Директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София против решение № 7131/21.11.2019 г. на Административен съд, София град постановено по адм. дело № 9362/2019 г. в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-22221518005497-091-001/20.02.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. С..

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в атакуваната част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретното оплакване е, че неправилно съдът е приел, че по отношение на ревизираното лице не намира приложение разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ във вр. с чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и че в случая не се касае за системно извършване на сделки с недвижими имоти по занятие, чиято цел е получаване на постоянен доход. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции ведно със заплатената държавна такса.

Ответникът – Д.Т чрез процесуален представител адв.. Д, оспорва касационната жалба като неоснователна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното:

Касационната жалба на директора на дирекция ОДОП – София е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Д.Т са начислени допълнителни задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 26, ал. 7 от същия...