Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрк. Д.К, против решение № 99/13.03.2019 г. постановено по адм. дело № 352/2018 г. на Административен съд-В. Т, в частта, с която е изменено негово решение № 01-0800/3714 от 02.10.2017 г. за налагане на финансова корекция. Изложени са доводи за допуснати неправилност на решението, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът – О. П не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Административен съд-В. Т е образувано по жалбата на О. П срещу решение № 01-0800/3714 от 02.10.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция /ДФЗ-РА/ – гр. С., с което е определена финансова корекция в размер на 25% от стойността на финансовата помощ, изплатена като заявени за възстановяване разходи по договор за обществена поръчка, за изпълнение на одобрен проект по Договор № 04/321/01376 от 29.11.2012 г. за отпускане на финансова помощ, сключен между ДФЗ – РА и О. П. С решението също е установено, че за О. П възниква публично задължение към държавата в размер на 19800 лв. с ДДС, представляващо недължимо платената финансова помощ по посочения договор по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ по Програмата за развитие на...