Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Б. Фатхи, [гражданство], чрез адв.. Ж против решение № 4459/28.06.2019г., по адм. дело № 6730/2016г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата против решение № 4461/20.06.2016г. на председателя на ДАБ при МС, с което е постановен отказ да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено оспореното решение на председателя на ДАБ при МС, със законните последици.
Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез юр. А. Джамбазка, оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и недоказана. Твърди, че решението на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно, правилно и надлежно мотивирано. Моли ВАС да остави в сила обжалваното решение. Не претендира разноски.
Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура излага подробни правни доводи за законосъобразността и правилността на обжалваното решение. Цитира многобройна практика на ВАС по аналогични хипотези. Предлага съдът да отхвърли касационната жалба като неоснователна и да остави в сила първоинстанциното решение.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на Б. Фатхи срещу решение № 4461/20.06.2016г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) му е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут.
Първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него акт е постановен от компетентен административен орган, както и отговарял на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението били посочени фактически и правни основания за неговото издаването, и не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на производството с чужденеца било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, който бил прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език. Следователно са били спазени всички изисквания за провеждане на интервюто, регламентирани в чл. 63а от ЗУБ. Не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ, доколкото няма установен пропуск на административния орган да изследва твърдян факт от бежанската история на жалбоподателя. Подробно били обследвани всички заявени от търсещия закрила факти, свързани с личното му положение и с държавата му по произход, като на същите бил направен подробен анализ, с което било спазено правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ.
Относно материалната законосъобразност на атакувания акт, АССГ е приел, че правилно административния орган е стигнал до извод за липса на преследване, което да се обосновава от някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В бежанската история нямало доводи за такова релевантно преследване, нито се обосновавало наличие на реална опасност от бъдещо такова в страната на произход на чужденеца по някоя от причините, сочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Твърденията на жалбоподателя за фактите от бежанската му история, се съдържат съществени противоречия, относно следните факти: 1.) Първоначално е твърдял, че официалните власти са знаели, че е приел християнството, а след това заявил, че през 2009г. е задържан от властите и разпитван за християнската си религия и дали е приел християнството. 2.)Твърдял е, че тайните служби го търсили в градската му къща, но не са го намерили, тъй като се е намирал в селото, където пребивавало семейството му, е прието за нелогично, тъй като тези служби са били наясно за двете къщи на семейството, и ако действително са го издирвали, то ще го потърсят и на двете места. 3.) След освобождаването му от ареста през 2009г. до напускането на Иран през 2012 г., жалбоподателят не е бил задържан от властите и спрямо него не са били предприети действия, застрашаващи живота му. 4.) Твърдял е, че притежавал сателитна чиния, с която приемал забранената християнска телевизияя която прикривал чрез подходящо аранжиране на двора с растения и дървета. Поради недостоверността на представената бежанска история, органът е приел, че и представеният от жалбоподателя документ – от телевизия Неджат Ти Ви, че е приел християнството, е неистински.
Съдът е приел за правилна преценката на административния орган и за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1-2 от ЗУБ. Чужденецът не изтъквал като причина за напускането на родината си наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция, или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Не намирала приложение и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От събраните от органа данни за положението в Иран не може да се определят като такъв въоръжен конфликт, който да обхваща цялата територия на страната на оспорващия, както и да достига такава степен на безогледно насилие, по отношение на което да намира приложение тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета отм. , дадено с решение от 17.02.2007 г. по д. № С-465/2007 г. Не се установявало да са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Обжалваното решение е правилно.
Първоинстанционният съд правилно е установил, че действително съществуват противоречия, които са останали неизяснени и в съдебното производство. Освен това били установени и нови противоречия в изявленията на жалбоподателя пред съда. Първоинстанционният съд е поставил въпроси по отправеното преюдицилано запитване по дело С-56/17г. с оглед на противоречия и непълноти в твърденията на чужденеца и доказателствата, защото се касае за въпроси от личен характер. В даденото тълкуване от СЕС е приел, че чужденецът не е длъжен, за да подкрепи твърденията си относно религиозните си вярвания, да прави декларации или да представя документи за всички елементи на понятието "религия" по чл. 10, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95/ЕС, но е длъжен да подкрепи твърденията си с достоверни данни, като представи елементи, въз основа на които съответният орган да се увери в истинността на твърденията му. След постановяване на решението по преюдициалното дело пред СЕС и възобновяването на съдебното производство, от страна на жалбоподателя не са били ангажирани никакви доказателства по същество.
При така констатираната нелогичност и противоречие на изложените твърдения за факти и обстоятелства, които не се основават на обща информация за страната по произход на жалбоподателя, следва да се приеме, че е налице недостоверност на бежанската история.
Във връзка с изводите по чл. 8 ЗУБ на съда, няма основание да се приеме, че ако жалбоподателят се завърне в страната си, ще бъде подложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице. на първо място, не е бил принуден да напусне страната си по такива причини. Причините за напускането на страната не могат да се подведат под предпоставките на ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Твърдениеята, че властите са знаели за неговата християнска религия, а след това заявил, че през 2009г. е задържан от властите и разпитван за християнската си религия и дали е приел християнството е недостоверно.
Това разминаване в дадените от чужденеца сведения говори за непоследователност и недостоверност на представената от него бежанска история. Чужденецът е бил задържан в същата година, в която е бил приел християнскта религия през 2009 г. и до напускането на страната му на произход през 2012 г. са изминали три години, през които след освобождаването му до напускането, не е бил задържан и спрямо него не са били предприети действия застрашаващи животът му. Недостоверно е твърдението му, че е бил търсен от властите, но не бил намерен, както и, че е напуснал страната си за да си спаси живота.
Няма основание да се приеме, и че съществува риск при връщането си в Иран да бъде преследван или подведен под отговорност на основание религия, тъй като не се доказа по делото, че властите са знаели за това или е преследван по такава причина до неговото заминаване.
При тези обстоятелства, правилно първоинстанционният съд е приема за неоснователен довода в жалбата, че органът не е изпълнил задължението си да събере информация за страната му по произход от гледна точка на критериите за определянето на една страна като сигурна, установени по националното право.
По отношение на извода за липсата на основания за предоставянето на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ, правилно АССГ е приел, че и в тази част решението на административния орган е законосъобразно. Предвид разказаната бежанска история на чужденеца, не се установява да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ.Оно първоинстанционният съд е приел, че в случая липсват данни свободата и животът на чужденеца да са реално застрашени. В тази връзка стандартите във вр. с чл. 15, б. „в" от Директива 2004/83/ЕО, във вр. чл. 9 от ЗУБ не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя.
По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4459/28.06.2019г., постановено по адм. дело № 6730/2016 г. от Административен съд - София град. Решението е окончателно.