Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс / ДОПК/ вр. с чл. 144 и чл. 107, ал. 4 от ДОПК .

Образувано е по касационна жалба от Л. К. М. от с. Л., О. С., О. Б., чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 2030 от 15.11.2013 г., постановено по адм. дело № 503/2013г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 1218566/ 07.12.2012г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с Решение № 9/29.01.2013г. на Директора на ТД на НАП - гр. Б..

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът не е обсъдил валидирането на експертното решение на ТЕЛК от 28.02.2008г., в резултат на което необосновано е приел, че срокът му е изтекъл. Намира, че ангажираните доказателства установяват предпоставките за ползване на данъчното облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ, с оглед на което с оспорения АУЗД незаконосъобразно му е отказано възстановяване на данък в размер на 792 лв. по ГДД за 2009г. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение, ведно с оспорения АУЗД.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП" - Бургас не изразява становище по нейната основателност.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в...