Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. С. С., против Решение № 2022 /27.11.2012 г. на Административен съд-Бургас, постановено по адм. дело № 1960 /2012 г, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-ЮИР-79 /09.04.2012 г. на началника на РДНСК-Югоизточен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж, представляващ: ”Масивна едноетажна сграда”, разположен в североизточната част на УПИ X-1183, 1184, кв. 88 по плана на гр. П., на регулация с УПИ XII- 1185.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решение поради

противоречие на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на делото по същество, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответните страни Т. Л. Б., А. Л. К. и М. Л. К. не вземат становище. Началникът на РДНСК - Югоизточен район взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна на посоченото основание за издаването й. Решението е валидно, допустимо и правилно.

По делото е установено извършването на процесния строеж през 1956 г, в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, което го определя като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ и подлежащ на премахване като нетърпим при липса на условията по...