Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение №ІІІ-144 от 29.10.13г. по гр. д.№1889/13г. на Бургаския окръжен съд е отменено решение №1307/22.07.13г. по гр. д.№10505/11г. на Бургаския районен съд и са отхвърлени предявените от А. С. С., К. С. С. и М. Т. М. срещу Т. Й. П. искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС, с които е искано да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на 112 кв. м., находящи се в западната част на УПИ ІІІ-509, 510, кв. 26 по плана на [населено място], [община], заключени между премахнатата незаконна ограда, изчертана с червен пунктир на скицата към експертното заключение на вещото лице и западната регулационна линия на УПИ ІІІ-509, 510, граничеща с УПИ ІІ-507, 508, както и ответницата да бъде осъдена да премахне поставения от нея панелен павилион, разположен в спорните 112 кв. м.

По делото е установено, че ищците са собственици на УПИ ІІІ-509, 510, кв. 26 по плана на [населено място], [община], а ответницата е собственик на ид. част от съседния УПИ ІІ-507, 508. Парцелите са обособени за първи път с регулационния план на [населено място] от 1960г., при който кадастралната и регулационна граница между двата съседни имота съвпада. Със следващия план от 1969г. също има съвпадане между кадастралната и регулационна граница между двата парцела, въпреки че тази граница навлиза навътре в имота на ищците. С плана от 1990г. отново има съвпадение на кадастър и регулация по отношение на границата между двата имота, въпреки че тази граница този път навлиза навътре в имота на ответницата.

При тези данни въззивният съд е приел, че планът от 1960г. не е приложен. Приложен е регулационният план от 1969г., при който има съвпадение между кадастър /ограда/ и регулация. С последващия план от 1990г. има придаваеми части от парцела на ответницата към парцела на ищците, тъй като регулационната линия между имотите е изместена към имота на ответниците, спрямо линията от 1969г. По делото обаче няма данни този план да е приложен, поради което и с оглед разпоредбите на §6 и §8 от ПЗР на ЗУТ, отчуждителното действие на плана от 1990г. е отпаднало. При това положение границата между двата имота е тази, която е определена с плана от 1969г. Спрямо тази граница спорната площ попада извън парцела на ищците, затова те не се легитимират като нейни собственици и предявените искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС следва да бъдат отхвърлени.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците А. С. С., К. С. С. и М. Т. М.. Жалбоподателите поддържат, че планът от 1969г. е само кадастрален, но не и регулационен; че липсват придаваеми части към техния имот; че кадастралната и регулационната граница по действащия план от 1990г. съвпадат и че в случая §6 и §8, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ не намират приложение. Спорното място попада в границите на собствения им УПИ ІІІ-509, 510; ответницата владее без основание това място, като е поставила в него и процесния павилион, поради което предявените искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС са основателни.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните;

2. Може ли съдът да приеме отчуждително действие на регулационен план от 1969г., без да има твърдения и оплаквания в тази насока за неправилно установяване на подобен факт от първоинстанционния съд;

3. Кога следва да се счита за приложен предходният дворищнорегулационен план;

4. Кога са налице условията за прилагане на §6, ал. 2 и 3 и §8, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ;

5. За задължението на съда при постановяване на решението да съобрази научните, логическите и опитните правила;

6. Разполагането на незаконна постройка на регулационната линия води ли до основателност на иска по чл. 109 ЗС.

Ответникът в производството Т. Й. П. оспорва жалбата. Счита, че в частта по иска с правно основание чл. 108 ЗС жалбата е процесуално недопустима, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като цената на този иск е под 5000лв. По иска с правно основание чл. 109 ЗС жалбата е допустима, но не съдържа оплаквания и въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, извън въпроса по т. 6 от изложението. По този въпрос не били налице основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита, че не е налице пречката на чл. 280, ал. 2 ГПК за разглеждане на касационната жалба и по двата иска.

Действително, цената на иска по чл. 108 ЗС, посочена в уточнението на исковата молба от 20.12.2011г., е 1552, 97лв., т. е. под 5000лв., а цената на иска по чл. 109 ЗС – 9 185, 80лв., над 5000лв. За иска по чл. 109 ЗС не действа ограничението по чл. 280, ал. 2 ГПК за разглеждане на касационната жалба. Доколкото обаче той съдържа в себе си установяване правото на собственост на имота на ищците, който е засегнат от неправомерното въздействие, решението по чл. 109 ЗС не може да влиза в противоречие с решението по чл. 108 ЗС, затова тази връзка между делата налага да се приеме, че ограничението по чл. 280, ал. 2 ГПК не се прилага и за иска по чл. 108 ЗС.

Настоящият състав приема, че обуславящите въпроси по делото са третият и четвъртият - кога следва да се счита за приложен предходният дворищнорегулационен план и кога са налице условията за прилагане на §6, ал. 2 и 3 и §8, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. По тези въпроси въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС – ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС, решение №304 от 12.07.10г. по гр. д.№263/10г. на ВКС, ІІ ГО; решение №186 от 11.06.2010г. по гр. д.№1164/09г. на І ГО. Това е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение №ІІІ-144 от 29.10.13г. по гр. д.№1889/13г. на Бургаския окръжен съд.

УКАЗВА

на жалбоподателите да внесат по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 53, 79лв. и да представят по делото вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: