разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 16 по описа за 2014 г.

Обжалва се определение № 41/ 29.01.2014 г. по настоящото дело, с което съставът на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение не допуска касационно обжалване на решение № 6706/ 08.10.2013 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-ти „Г” състав.

Недоволен от определението е касаторът И. К. Д., който го обжалва с искане за неговата отмяна.

Върховният касационен съд приема, че частната жалба има недопустим предмет. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК състав на Върховния касационен съд има компетентност да ревизира по реда на инстанционния контрол определение по гражданско дело, постановено от друг състав на Върховния касационен съд, когато последното попада в обхвата на чл. 274, ал. 1 ГПК. Обжалваното определение не отговаря на изискванията и на т. 1, и на т. 2 на чл. 274, ал. 1 ГПК. Първо, определението е постановено по реда на чл. 288 ГПК и е крайният акт по проверка на допустимостта на касационното обжалване на решението на въззивния съд. То отрича предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допуск до касационно обжалване. Тази дейност, възложена от законодателя в правомощие на Върховния касационен съд, не е пряко свързана с присъщата за инстанционния контрол проверка на обжалваното решение на въззивния съд. Тя е проекция на възприетия от законодателя принцип, че касационното обжалване е факултативна, а не задължителна възможност за редовен контрол на някои решения и определения на въззивния съд. Следователно по своето естество обжалваното определение не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Второ, законът не предвижда, че определенията по чл. 288 ГПК подлежат на обжалване с частна жалба. Обжалваното определение не попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1 ГПК и по аргумент от обратното...