Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК.
Образувано е по касационна жалба от В. Д. В. против решение № 410 от 12.01.2010 година по адм. дело № 11245/2009 година на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му срещу заповед рег.№ К-6313 от 24.07.2009 година на министъра на втрешните работи. Релевира доводи за противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответната страна чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на жалбата.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че заповедта съдържа данни за мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията. На жалбоподателя са предоставени за запознаване материалите от проверката, поради което той неоснователно твърди нарушаване на правото му на защита. Налице са и доказателства за уронване престижа на службата, съдържащи се в негативната обществена оценка.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 132, ал. 1, т. 8 от АПК и чл. 250 от ЗМВР. Образувано е по жалба от В. Д. В. против заповед № К-6313 от 24.07.2009 година на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание “Уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР”. Възраженията му са, че не е извършил нарушение, още повече, че липсва произнасяне на съд с влязла в сила присъда. Наред с това е налице несъответствие между правното и фактическо основание за издаване на заповедта, като при това липсва нарушение на нормите на Етичния кодекс.На трето място възразява и за допуснати нарушения на административно-производствените правила при извършване на проверката.
От писмените доказателства по приложената административна преписка се установява, че със заповед № К-4373 от 9.06.2009 година, министърът на вътрешните работи е образувал дисциплинарно производство срещу жалбоподателя за виновно нарушение на точки 4, 7, 8 и 36 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Със същата заповед е определил поименно дисциплинарно-разследващия орган. Задължил го е да разясни на служителя правото му на участие в дисциплинарното производство, да дава обяснения, да представя доказателства и да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. След извършване на редица действия в производството, дисциплинарно разследващият орган /ДРО/ на 3.07.2009 година е изготвил обобщена справка, в която е посочил констатирани нарушения от инспектор В. В. при водено от него досъдебно производство № 135/2009 година, описани в шест пункта. Предложил е да му бъде наложено дисциплинарно наказание “уволнениие” и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР да бъде прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят се е запознал с обобщената справка на 6.07.2009 година и с предоставеното му право да дава обяснения и да бъде подпомаган в защитата си, като е отказал да се възползва от него. На същата дата е изготвил саморъчно много подробни обяснения, които на 7.07.2009 година е предоставил на ДРО.
Въз основа на всички събрани материали, в това число и обясненията на служителя, разследващият орган на 8.07.2009 година в писмено становище е предложил налагане на най-тежкото дис;циплинарно наказание. В становището е обосновал извършване на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата. Квалифицирал ги е, като тежко нарушение на служебната дисциплина. Предложението е възприето от административния орган и обективирано в оспорената заповед.
При тези данни по делото, съдът е приел, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати нарушения на административните правила. От доказателствата по преписката е счел за установено нарушението от страна на жалбоподателя на посочените норми на Етичния кодекс. В. основа на това е извел правен извод за законосъобразност на обжалваната заповед и е отхвърлил жалбата срещу нея, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно.
На първо място в касационната жалба се прави довод за несъответствие между мотивите в заповедта за образуване на дисциплинарно производство и тези в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Доводът е неоснователен. В заповед № К-4373 от 9.06.2009 година изрично са изложени фактическите и правни основания за образуване на дисциплинарното производство, като изрично е посочено, че се касае за деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата.
Не се установява и твърдението на касатора, че е нарушено правото му на защита. На първо място ДРО е извършил всички необходими действия за изясняване на фактите във връзка с образуваното дисциплинарно производство. Предоставил е справката на жалбоподателя и му е осигурил съобразно конкретната фактическа обстановка възможността да вземе отношение по тях и да изложи своята гледна точка за фактите и събитията за времето, през което са конститарани нарушенията.
Следващият касационен довод е за недоказаност на нарушенията, посочени в оспорената заповед. Той също е неоснователен. Данните по преписката категорично сочат на неизпълнение от страна на жалбоподателя на служебни задължения, като разследващ полицай. Съществуващите противоречия между неговите обяснения и тези, дадени от други длъжностни лица, ангажирани в досъдебното производство са предмет на изясняване в образуваното срещу него наказателно производство.
Неоснователно е и твърдението в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в оспорената заповед липсвала конкретизация с кои действия коя точно норма от Етичния кодекс е нарушена. В хода на дисциплинарното разследване ДРО е установил нарушенията и в бобщената справка, предоствена на жалбоподателя изрично е посочил точно кои етични правила за поведение на държавен служител в МВР са нарушени от него в конкретния случай. Установил е по безспорен начин и факта на запознаване на държавния служител с тези правила и го е удостоверил с представяне на подписан списък. С тези изводи, направени на стр. 9 от справката – л. 49 от делото, жалбоподателят се е запознал при получаване на официалната справка и му е била предоставена възможност да ги опровергае и да поиска събиране на други доказателства. Това в административното производство не е направено.
Видно от приложените по делото печатни издания, поведението на жалбоподателя е станало достояние на неограничен кръг читатели. Поради това е обоснован изводът на административно-наказващия орган за уронване престижа на службата.
По така изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Решението на съда, като правилно и постановено в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 410 от 12.01.2010 година по адм. дело № 11245/2009 година на Върховния административен съд, трето отделение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. К./п/ Н. Д./п/ А. К./п/ Г. К. А.К.