Производството е по реда на чл. 187, ал. 1, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по жалба на "Южен индустриален парк" АД, чрез изпълнителния директор Й. А. И. (предишно наименование "Стоманени тръби" АД), срещу решение изх.№ 16-12-417 от 13.01.2010 г. на министъра на финансите, постановено в производство по чл. 183 от ДОПК, с което е направен отказ за даване на разрешение за разсрочване на дължими публични задължения в размер от 12 252 082 лв., в т. ч. 11 995 922 лв. главница и 9 536 324.93 лв. лихва.

В жалбата са развити конкретни доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради съществено нарушаване на административнопроизводствените правила при постановяването му, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска се неговата отмяна и постановяване на решение, с което се задължи министъра на финансите да издаде разрешение за разсрочване на дължими публични задължения. Претендира се присъждане на направени съдебни разноски.

Ответната страна по жалбата - министърът на финансите на РБългария, чрез пълномощника си юрисконсулт М. Ц. оспорва същата. Подробни съображения за неоснователността на жалбата развива в представени писмени бележки.

Върховният административен съд, първо А отделение, след като прецени допустимостта на жалбата, с която е сезиран и наведените в нея аргумени и доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, с което е сезиран е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 187, ал. 1 от ДОПК, при отчитане на обстоятелството, че няма приложено писмено доказателство относно датата на връчване на административния акт. Жалбата, разгледана по същество е неоснователна.

Административният орган по чл. 184, ал. 1, т. 3 от ДОПК, е бил сезиран с искане за разсрочване на публично задължение в общ размер на 12 252 082 лв. в това число 11 995 922 лв. главница и лихва за забава в...