3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4495

София, 09.10. 2024 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева ч. гр. дело № 3467 по описа за 2024 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на КОНПИ, чрез главен инспектор М. И. против определение № 215/07.06.2024 г. на Апелативен съд П., постановено по в. ч.гр. д. № 256/2024 г., с което оставена без уважение частна жалба вх. № 2369/22.01.2024 г. на Комисията против определение № 31 от 04.01.2024 г. по гр. д. № 3256/2021 г. на Окръжен съд Пловдив в частта му, с която КОНПИ е осъдена да заплати на ответниците на основание чл.78, ал.4 ГПК сторените от тях разноски в производството, както следва: на Н. Д. М. – 5 000 лв. – адвокатско възнаграждение и 5,00 лв. – държавна такса за съдебно удостоверение; на С. Ж. М., А. Н. М. и Н. Н. М. – 17 000 лв. – адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли същото да бъде отменено. Излага становище, че в случаите когато производството по делото е прекратено на основание чл.231, ал.1 ГПК, отговорността на ищеца за разноски при прекратяване на делото, не следва да бъде ангажирана. В изложението към частната касационна жалба касаторът е формулирал два въпроса в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1/ В случаите когато делото е спряно по общо съгласие на страните и в 6 месечен срок нито една от тях не поиска възобновяване, презумира ли се, че са се спогодили и интересът от водене на делото...