Образувано е по касационна жалба на А. Х. М., от [населено място], [община], против решение № 84 от 12.03.2016 г. по адм. дело № 503/2015 г. на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 1040-06-33/18.09.2015 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място] и потвърденото с него Разпореждане № 23/прот. № 01242/ 29.06.2015г. на Осигурителен орган при ТП на НОИ В..
В жалбата се поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Лично и чрез пълномощника си изразява становище, че изчисляването на пенсията е следвало да стане по реда на чл. 70, ал. 3 от КСО. Иска се отмяна на обжалваното решение, уважаване оспорването срещу индивидуалния административен акт и връщане преписката на осигурителния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ – [населено място] не изразява становище.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 84/12.03.2016 г. по адм. дело № 503/2015 г. Административен съд Враца е отхвърлил жалбата на А. М. против Решение № 1040-06-33/18.09.2015 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място] и потвърденото с него Разпореждане № 23/ прот. № 01242/ 29.06.2015г. на Осигурителен орган при ТП на НОИ В., с което е изменена личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Законосъобразно размерът на пенсията на жалбоподателя е определен в минимален размер на основание чл. 75, ал. 4 от КСО във връзка с чл. 10, ал. 2 от НПОС. Решението е правилно.
Касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и нарушение на материалния зако са неоснователни. Първоинстанционният административен съд е установил правилно фактите по делото, а правните изводи са изложени ясно и последователно.
Безспорно е установено по делото, че със заявление вх. № 5884/ 05.03.2015 г. А. М. е поискал да му се отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С Констативен протокол № 1/01.04. 2015 г. старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ В. е констатирал, че М. за периода 01. 01. 1997 г. до 31.12. 2009 г. е подал декларация Приложение №1 в ТП на НОИ В., в която е декларирал упражняване на трудова дейност като едноличен търговец и, че ще се самоосигурява, чрез осигурителят [фирма]-гр.М., ЕИК[ЕИК], като собственик на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. От жалбоподателят е заявено, че за посочения период ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест. В констативния протокол е посочено, че за периода 01. 11. 1999 г. до 30.04. 2000 г.; 01.07. 2001 г. до 22.06.2003 г. и 01.01. 2009 г. до 31. 12. 2009 г. самоосигуряващото се лице не е внесло дължимите вноски за ДОО.
На основание чл. 1, ал. 5 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж М. е уведомен с писмо изх. № 5884/14 от 21.04.2015 г. на ТП на НОИ, че за да бъде изчислена пенсията му в действителен размер следва да внесе дължимите осигурителни вноски и да представи заверена осигурителна книжка за периодите от 01.11.1999 г. - 30.04.2000 г., от 01.07. 2001 г. - 22.06. 2003 г. и от 01.01.2009г.-31.12. 2009г.,през които е осъществявал дейност като едноличен търговец. С писмо № 5884/ 19 от 15.06.2015 г. на ТП на НОИ В. е удостоверено, че след изтичане на двуседмичния срок дължимите вноски не са внесени. Към преписката е представено и писмо № 1012 – 06- 133/ 3 на сектор КРДОО при ТП на НОИ В., в което се установява, че към 08.09. 2015 г. за периодите от 01.11.1999 г. - 30.04.2000 г., от 01.07. 2001 г. - 22.06. 2003 г. и от 01.01. 2009г. -31.12. 2009 г., жалбоподателят не е изпълнил задължението си за внасяне на дължимите осигурителни вноски и осигурителната му книжка не е заверена. С оглед на тези констатации с Разпореждане № 23/ прот. № 01242 от 29.06.2015 г. е изменена лична пенсия на М. за инвалидност общо заболяване на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, считано от 26.01.2015 г. за 21 години 4 месеца и 20 дни осигурителен стаж, като пенсията е определена на основание чл. 75, ал. 4 от КСО в минимален размер на 131, 33 лева. По жалба на М. с решение № 1040-06-33/ 18. 09. 2015 г. Директора на ТП на НОИ [населено място] е потвърдил разпореждане № 23/ прот.№ 01242 от 29.06.2015 г. на Ръководителя на “Пенсионно осигуряване” към ТП на НОИ В..
С оглед на така установеното от фактическа страна законосъобразно съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките за определяне на пенсията при условията на чл. 70, ал. 3 от КСО и административния орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 75, ал. 4 от КСО във връзка с чл. 10, ал. 2 от НПОС.
Съгласно чл. 75, ал. 1 от КСО/редакцията към момента на подаване на заявлението/ размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията се умножи със сумата, образувана от: по процент 1, 1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. За осигурителен стаж, съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, се признава времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица. Административният орган е установил, че М. дължи внасяне на осигурителни вноски като едноличен търговец за посочените периоди. В чл. 10, ал. 1 от КСО изрично е посочено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно §1, ал. 1, т. 3 от КСО осигурено е физическо лице, което извършва трудова дейност, за което подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От цитираните разпоредби следва извода, че законодателят изисква кумулативно упражняването на дейност и внасяне на осигурителни вноски. След като за посочените периоди жалбоподателят не е внесъл дължимите осигурителни вноски, то тези периоди следва да бъдат изключени от осигурителния стаж при изчисляване размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване по правилата на чл. 75, ал. 1, чл. 76 и чл. 77 от КСО, но този размер не може да бъде по-малък от посоченото в чл. 75, ал. 4 от КСО. Индивидуалния коефициент по чл. 77 от КСО за определяне на пенсията за инвалидност се определя по реда на чл. 70, ал3-6 от КСО, но същият е обвързан с дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски. Ето защо в случая хипотезата на чл. 70, ал. 3 от КСО не може да намери приложение.
Наведените в жалбата доводи за изтекла погасителна давност по отношение дължимостта на осигурителните вноски са неотносими в настоящата хипотеза. Погасителната давност по смисъла на чл. 115 от КСО е свързана само с правото на принудително изпълнение върху вземанията за невнесени осигурителни вноски за ДОО. За определяне на личната пенсия за инвалидност общо заболяване в действителен размер е необходимо да има заверена осигурителна книжка, т. е. че са внесени дължимите осигурителни вноски за съответния период. Административният съд е направил правилен извод, че е спазена процедурата по определяне размера на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на М..
При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 84 от 12.03.2016 г. по адм. дело № 503/2015 г. на Административен съд Враца. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.