Производството е по реда на чл. 2-8 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образунато о касационната жалба на Държавната комисия по хазарта против решение №8064 от 18.12.2015г., постановено по адм. д. № 4354/2015г. по описа на Административенсъд - С. град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност и се иска томяната му поради наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на оспорването на АУПДВ.
Ответникът по касационната жалба - [фирма] оспорва основателността на касацонната жалба и оли решението на АССГ да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неосноватеност на касационната жалба и правилност на постановеното решение.
Касационната жалба е подъдена в срока по чл. 211 АПк от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил по жалба на ответника по касация Акт за установяване на публично държавно вземане № 006/27.03.2015 г. на председателя на Държавната комисия по хазарта. С посочения акт е установено, че жалбоподателят има непогасени ликвидни и изискуеми задължения към, представляващи дължимата годишна вноска по чл. 10а, ал. 1, т. 3 от ЗХ (ЗАКОН ЗА ХАЗАРТА) в размер на 5 000 лв. за 2014 г. и лихва в размер на законната лихва до момента на окончателното погасяване на вземането. Съдът е установил, че с Решение № 000030-9499 от 28.11.2014 г. на ДКХ е издаден лиценз на дружеството за организиране на хазартни игри с игрални автомати за срок от пет години. На датата на приемането му – 28.11.2014 г. решението е публикувано на електронната страница на комисията.
На основание чл. 34, ал. 1 от ЗХ на 05.12.2014 г. е издадено Удостоверение № 000030-9666 за издаден лиценз за организиране на хазартни игри с организатор жалбоподателят. Удостоверението е връчено на пълномощник на жалбоподателя на 08.12.2014 г., На същата дата със заявление по чл. 40, ал. 1 от ЗХ с вх. № 9723/08.12.2014 г. по описа на ДКХ изпълнителният директор на дружеството жалбоподател връща оригинала на удостоверението и приложенията към него в ДКХ. Като причина посочва, че се налагат неотложни ремонтни дейности за периода от 08.12.2014 г. до 01.01.2015 г. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел че жалбата е допустима с оглед на изискванията за нейната срочност, доколкото актът не е бил надлежно съобщен на 02.04.2015 г. Съдът е посочил, че същият е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на законовите му правомощия и в изискуемата форма. При издаването му обаче административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в административния акт и преписката по издаването му няма формирани констатации от кога е започнал да тече срокът за внасяне на годишната такса и поради тази причина не става ясно как е определена и датата на неговото изтичане – 04.01.2015 г. На следващо място, нито в обстоятелствената част, нито в разпоредителната част на акта е посочена датата, от която е начислена лихвата за просрочие. Не е била посочена приложимата хипотеза на чл. 10а, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от ЗХ, на който текст се позовава органът. Съдът е достигнал до извод, че не може да се установи каква е действителната воля на ответника относно приложимата уредба и правнорелевантните факти и обстоятелства относно датата на възникване на задължението за внасяне на вноската, относно началния и крайния момент на срока за внасянето й и относно датата, от която се дължи лихва. Неясна е волята на ответника и относно размера на лихвата, която се дължи. Що се отнася до спазването на материалния закон, съдът е изразил тълкуването си за дължимостта на таксата като е приел, че вноската, която е годишна, се дължи за период, който покрива периода на издадения лиценз и дължимостта на вноската не следва да се обвързва с календарната година. Съдът е посочил в мотивитие си, че жалбоподателят е кандидатствал за лиценз от 5 години и такъв му е издаден. При положение, че общото правило е продължителността на лиценза да се измерва в години, без да има изискване това да са календарни години, то няма основание предвидената годишна вноска да се дължи за всяка календарна година поотделно, вместо да се дължи съответно за отделните години, за които е издаден лицензът. Обратното би довело до плащане на 6 годишни вноски, макар и лицензът да е издаден за 5 години, в случаите, когато лицензът е получен след 1-ви януари на съответната година. Това несъответствие между броя на годишните вноски и броя на годините, за които е получен лиценз, би съставлявало и несъответствие с целта на закона и по-конкретно с целта на предвидената мярка за социално отговорно поведение, тъй като би било непропорционално да се изисква от организатора на хазартни игри да демонстрира социално отговорно поведение чрез заплащането на вноската за период, който е по-дълъг от периода на получения лиценз и реално упражняваната дейност.
Решението е валидно, допустимо, но е неправило, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 10а, ал. 1 т. 3 от ЗХ (ЗАКОН ЗА ХАЗАРТА) организаторите на хазартни игри са длъжни да правят годишни вноски за сооциално отговорно поведение в размер, както следва:1. за организатори на онлайн залагания – 50 000 лв.;2. за организатори на игри в игрално казино – 10 000 лв.;3. за всички останали организатори на хазартни игри – 5000 лв. Според ал. 3 на същия текст вноските по ал. 1 се внасят в срок до 31 март на текущата година, а организаторите на хазартни игри, получили лиценз след тази дата, внасят годишните вноски в 30-дневен срок от датата на получаване на лиценза. За невнесените в срок вноски се дължи лихва в размер на законната лихва.
От анализа на тези законови разпоредби следва извод, че целта на въведената със закона вноска е постигане на обществено полезна цел. Дължимостта на вноската за социално отговорно поведение по чл. 10а ЗХ е закрепена за правното качество "организатор на хазартни игри" по смисъла на този закон и зависи единствено от получаване на правото да се организират такива, т. е. от получаването на лиценз за организиране на хазартни игри. От момента на получаване на лиценза вноската става дължима.
Установена като годишна такава, вносима по начина, посочен в ал. 3 - до 31.03. на текущата година, респ. в 30 дн. срок от получаване на лиценза вноска, същата ще е дължима за всяка година, през която лицето притежава това качество. Дължимостта на вноската по тази причина е обвързано с календарната година, през която лице е носител на правото да организира хазартни игри, като не зависи от това дали дейността се упражнява реално или е била спряна по реда на чл. 40 ЗХ. Вноската следва и е функция от правото, което логически произтича от целта, която се преследва с нейното внасяне - социално отговорно поведение, съпровождащо хазартните игри през целия период на правото на организирането им.
Следва да се посочи, че характерът на задължението е ясно посочен в нормата на чл 10а ЗХ - това е задължение за организатора на хазартни игри, т. е. е закрепено за получаното чрез лиценз от него право да организира хазартни игри. По това задължение се отличава от таксата като парично задължение за получена насрещна услуга. Ето защо дължимостта няма да зависи от престирането на насрещната услуга.
На следващо място - дължимостта на вноската почл. 10а ЗХ не зависи от това дали дейността е спряна по реда на чл. 40 ЗХ. През времето на спиране на дейността организаторът на хазартни игри не губи това свое качество и не престава да бъде носител на правото да ги организира, което е ясно посочено в закона. Това, което той е длъжен да направи, е да предаде на ДКХ удостоверението си предоставен лиценз. Последното обстоятелство обаче е непротивопоставимо на задължението за внасянето й, доколкото в чл. 10а ЗХ се сочи, че задължението възниква от получаването на лиценза, т. е. на правото, а не на официалния документ, удостоверяващ правото.
С оглед изложеното, следва да се направи извод, че от момента на получаване на лиценза - 28.11.2014г. за дружеството - организатор на хазартни игри възниква задължение за вноска за социално отговорно поведение, т. е. издаденият акт за установяване на публично държавно вземане за 2014г. е законосъобразен, доколкото е съобразен с приложимия материален закон - чл. 10а ЗХ. Като е приел, че административният акт е незаконосъборазен съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което жалбата на [фирма] срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 006/27.03.2015 г. на председателя на Държавната комисия по хазарта, бъде отхвърлена. Водим от горното и на осн. чл. 221 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №8064 от 18.12.2015г., постановено по адм. д. № 4354/2015г. по описа на Административенсъд - С. град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 006/27.03.2015 г. на председателя на Държавната комисия по хазарта, с който е установено, че жалбоподателят има непогасени ликвидни и изискуеми задължения към Държавната комисия по хазарта, представляващи дължимата годишна вноска по чл. 10а, ал. 1, т. 3 от ЗХ (ЗАКОН ЗА ХАЗАРТА) в размер на 5 000 лв. за 2014 г. и лихва в размер на законната лихва до момента на окончателното погасяване на вземането. Решението не подлежи на обжалване.