3№ 4695

Гр.София, 17.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. И.

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело № 3515/2024год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на И. Г. М. за отмяна на влязло в сила решение № 260428/27.10.2021 г. по гр. д. № 2326/2020 г. на Районен съд - Хасково, с което е прието за установено, че ответницата И. М. дължи на ищците Мария Г. И., В. И. В. и Т. И. И. суми, представляващи неплатен наем за периода 01.01.2016 г.-31.12.2019 г. по договор за наем от 01.09.2015 г., неустойка върху главницата и мораторна лихва за периода 11.01.2019 г.- 01.03.2020 г.

В молбата се твърди, че е налице основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Излагат се твърдения за нарушено право на участие в съдебното производство. Посочва, че съобщението за постановяване на решението по делото е връчвано по реда на чл.38, ал.3 ГПК чрез посочена електронна поща, но получаването му не е потвърдено и е следвало да се връчи по общия ред на хартиен носител-на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв-на постоянния. Сочи, че поради допуснати нарушения на императивните процесуални разпоредби относно връчване на подлежащия на обжалване акт-съдебното решение е била лишена от възможност да участва по делото и да бъде надлежно представлявана, както и да обжалва решението, което смята, че е основание за отмяна на влязлото в сила решение. Моли за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане.

Ответниците по молбата Мария Г. И., В. И. В. и Т. И. И. на които е вречен препис от молбата за отмяна не са подали в срока по чл.306, ал.3 ГПК писмен отговор по нея.

Върховният касационен съд, III гр. о. по допускането на молбата за отмяна, намира за установено следното:

Срещу И. Г. М., като ответник по искова молба са били предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Ответницата не е открита на постоянния й адрес в [населено място], а препис от исковата молба и приложенията й е връчен на адрес на електронна поща, който самата ответница в молба до съда е посочила. Същата е потвърдила с изрично становище от 24.02.2021 г. получаването на съобщението и преписите, изпратено чрез електронната поща на РС-Хасково до посочения от нея адрес. По същия начин ответницата И. М., която е заявила, че от двадесет години живее и работи в Гърция е подала становище по исковата молба, изпратено чрез електронна поща. За последващите процесуални действия на ответницата са изпращани съобщения на същия посочен от нея адрес на електронна поща. На него на 08.11.2021 г. е изпратен и препис от решението по делото. На 13.12.2021 г. на същия електронен адрес отново е изпратен препис от решението, а съобщението е приложено по делото на основание чл. 41, ал. 2 ГПК съгласно разпореждане на съдията-докладчик.

С молба от 29.12.2022 г., подадена до съда от ответницата И. М. е поискала да й бъде издаден препис от цялата документация по делото. Съдът е уважил молбата, като е указал да бъде внесена дължимата държавна такса. С последваща молба М. е представила платежно нареждане за внесената сума и върху молбата саморъчно е изписала имената си, изявлението „Получих“ и датата 06.01.2023 г., като се е подписала.

При тези данни настоящият състав на съда приема, че молителката е узнала за първоинстанционното решение на 06.01.2023 г. – този извод следва от съпоставка от една страна на искането й до съда да получи препис от цялата документация по делото, в която несъмнено се включва и постановеното решение по делото, с което е приключило и от друга страна изявлението й от 06.01.2023 г., че е получила исканото. В тази връзка са и оплакванията в молбата за отмяна само по отношение на това, че не й е връчено по електронна поща решението. Следователно молбата за отмяна от 18.05.2023 г. е подадена след изтичането на преклузивния тримесечен срок с оглед на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК - от узнаване на решението в случаите по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, за спазването на който съдът следи служебно. Това прави молбата процесуално недопустима и същата следва да се остави без разглеждане.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на И. Г. М. за отмяна на влязло в сила решение № 260428/27.10.2021 г. на Районен съд – Хасково, постановено по гр. д. № 2326/2020 г.

Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му, с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: