Съдебното производство е по чл. 208 АПК и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище [населено място], [фирма] със седалище [населено място], [фирма] със седалище [населено място], [фирма] със седалище [населено място] и [фирма] със седалище [населено място] ", подадена от процесуалния им представител адв. В.К., против решение № 13900/16.12.2016 г., постановено по адм. дело № 8768/2014г. на тричленен състав на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отхвърлена жалбата на касаторите против разпоредбите на §,1 т. 2, § 2, § 3, § 4, т. 1, § 5, § 6, § 7, т. 1, § 8, § 9, § 10, § 11, § 12, § 13, т. 1, § 16, § 17, т. 1, т. 2 т. 3 и т. 4, § 18 т. 1 и т. 3, § 19, т. 1 и § 20 от НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн., ДВ, бр. 106 от 2006 г.; доп., бр. 7 от 2007 г.; изм., бр. 79 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 77 от 2009 г., бр. 49 от 2010 г., бр. 48 и 64 от 2011 г., бр. 7, 27 и 54 от 2012 г.; доп., бр. 78 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 102 от 2012 г., бр. 40 от 2013 г.; изм., бр. 93 от 2013 г. - Решение № 5079 от 2013 г. на Върховния административен съд на Р. Б), издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 111 от 27.12.2013 г., в сила от 01.01.2014 г.

В касационната жалба са изложени доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 118, ал. 2 и ал. 4 от Закон за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и чл. 9 от ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗА Д. В. Д. НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА)/ЗДДФЛ/,съществени нарушения на процесуални правила и е необосновано отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и 3 АПК.Инвокирани са твърдения, че съдът неправилно приел, че при приемане на оспорените разпоредби била спазена разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА,предвид „липсата на мотиви, съответно доклад, още повече, че били депозирани и становища по проекта на оспорената наредба”,а и защото в становищата липсвали мотиви относно необходимостта от исканата промяна– без анализ на причините, довели до приемане на този нормативен акт и очакваните резултати от прилагането, вкл. финансовите, както и без да е направена обосновка за съответствие с правото на Европейския съюз, конкретно на изискванията на Директива 98/34 на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти.На второ място касаторите формулират съображения, основани на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че съдът не съобразил, че оспорените разпоредби не отговарят на изискванията на тази Директива доколкото „не съществува ФУВАС /фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване/, който да може да бъде монтиран на развлекателни съоръжения, които се стартират едновременно с банкноти, монети и жетони”,откъдето правят извод, че „държавата въвежда ограничения, без да е осигурила адекватното изпълнение на въведените изисквания за купуване и вграждане на ФУВАС.”Молят петчленният състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови ново, с което да бъдат отменени оспорените разпоредби на нормативния административен акт. В съдебно заседание на ВАС касационните жалбоподатели не изпращат представител.

Ответникът - Министърът на финансите, чрез процесуалния си представител юрк.. Ю и в писмена защита, излага съображения за неоснователност на касационната жалба, с молба да бъде отхвърлена. Прави и искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Намира решението за правилно.Излага доводи, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че при приемането на оспорените разпоредби на процесната наредба/ за изм. и доп. на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства/, е спазена процедурата, установена в чл. 26 - чл. 28 от ЗНА и в чл. 77 от АПК. Намира че материалите, съдържащи се в административната преписка установяват, че проектът на Наредба заедно с мотивите е публикуван съобразно чл. 26, ал. 2 от ЗНА /в приложима редакция ДВ, бр. 46 от 2007г./, като мотивите/докладът, имат предписаното в чл. 28, ал. 2 от ЗНА съдържание – в тях са посочени причините, които налагат приемането; целите, които се поставят с изменението; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането и че е направена и обосновка за съответствие с правото на Европейския съюз.Счита, че представените съгласувателни писма установяват, че съобразно императивното изискване по чл. 118, ал. 2 от ЗДДС проектът е съгласуван с Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, освен съгласуването с Националната агенция по приходите, Българския институт по метрология и А.М.С за неоснователни и възраженията, основани на заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, тъй като съгласно заключението и дадените от експерта подробни отговори на поставените му въпроси в с. з. на 28.03.2016г., не съществуват съществени пречки от технически характер за монтиране на предвидените с изменението на Наредбата фискални устройства в апаратите на самообслужване. Преценява за правилни изводите на съда, че като подзаконов нормативен акт, приет за прилагане на чл. 118, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС, с това изменение Наредбата е приведена в съответствие с изискванията на закона. Намира, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и предлага жалбата да бъде отхвърлена.

Върховният административен съд, петчленен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 и 230 АПК и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството по чл. 185 и сл. АПК пред първоинстанционния съд е НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн., ДВ, бр. 106 от 2006 г.; доп., бр. 7 от 2007 г.; изм., бр. 79 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 77 от 2009 г., бр. 49 от 2010 г., бр. 48 и 64 от 2011 г., бр. 7, 27 и 54 от 2012 г.; доп., бр. 78 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 102 от 2012 г., бр. 40 от 2013 г.; изм., бр. 93 от 2013 г. - Решение № 5079 от 2013 г. на Върховния административен съд на Р. Б), издадена от министъра на финансите/ обн., ДВ, бр. 111 от 27.12.2013 г., в сила от 01.01.2014 г. /,в частта на §,1 т. 2, § 2, § 3, §,4, т. 1, § 5, § 6, § 7, т. 1, § 8, § 9, § 10, § 11, § 12, § 13, т. 1, § 16, § 17, т. 1, т. 2 т. 3 и т. 4, § 18 т. 1 и т. 3, § 19, т. 1 и § 20.

Жалбоподателите твърдяли нищожност на подзаконовия нормативен акт поради постановяването му от министъра на финансите извън рамките на предоставената му от закона нормотворческа компетентност, т. е. извън законовата делегация за издаването му - от една страна, а от друга - незаконосъобразност на оспорените 18 разпоредби - като издадени в противоречие с материалния закон и с целите на ЗДДС и ЗДДФЛ и като несъответстващи на действащи разпоредби на нормативни актове от по-висока степен съгласно изискванията на чл. 15, ал. 1 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ),както и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, по-конкретно - липса на мотиви към проекта, отговарящи на изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) /ЗНА/ .

Съдът преценил жалбата за допустима, предвид представените доказателства за предмета на дейността на оспорващите пет дружества, обусвавящ правен интерес от обжалване.

По съществото на спора, първата група оплаквания, а именно за липса на компетентност на органа, издал подзаконовия акт с твърдения, че е излязъл извън пределите на своята компетентност, съдът приел за неоснователни, предвид релевантната за спора редакция на чл. 118 ал. 3 ЗДДС.Твърденията за незаконосъобразност, свързани с процедурата по издаване на акта, също приел за неоснователни, предвид съдържащите се в представената преписка доказателства, че проектът на оспорената наредба е съгласуван с Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /л. 83/- съгласно императивното изискване на чл. 118, ал. 2 ЗДДС и приложената справка за отразяване на съгласувателните писма и становища, получени от административния орган при съгласуване на публикувания проект. На трето място, вече по твърдението за нарушение на материалния закон, също приел за неоснователно и наведеното оплакване за несъответствие на оспорените разпоредби с нормите на чл. 118, ал. 2 и ал. 4 от Закон за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗА Д. В. Д. НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА)/ЗДДФЛ/ и чл. 31 от ЗТИП (ЗАКОН ЗА ТЕ. И. К. ПРОДУКТИТЕ),в която връзка съобразил изменената и релевантна за случая редакция на първата и заключението на кредитираната като неоспорена съдебно-техническа експертиза-със задача да установи наличие на изменение в техническите характеристики и маркировката за съответствие след монтиране на ФУВАС.С нея установил, че има развлекателни съоръжения, при които монтирането на процесното електронно устройство ще доведе до промяна на техническите характеристики и маркировката за съответствие, както и че не всички съоръжения работят под един протокол, и че съгласно изискванията на оспорената наредба ФУВАС трябва да се монтират в корпуса на игралните автомати, а върху него да се монтира дисплей/ на който да се визуализират данните/ и е необходимо електрическо захранване за ФУВАС, /което фабрично не е предвидено/,като допълнителното електрическо захранване нарушава техническите параметри за съществуващите игрални автомати и ги натоварва допълнително, респ. се нарушава гаранцията на устройството, съкращава се срокът на годност и отпада гаранционния сервиз, но въпреки това технически пречки за монтиране на устройствата върху игралните автомати не съществуват.

По отношение на възраженията, че при наличие на повреда и блокиране на ФУВАС или прекъсване на връзката му с автомата, работата на устройството се блокира, което водело до прекъсване на търговската дейност в нарушение на правото на свободна стопанска инициатива и нарушавало нормите на Д. и ДФЕС, вкл. и изискванията на процедурите, уредени в Директива 98/34/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти, съдът съобразил предмета на тази директива - определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти, и по-точно необходимостта всички държави-членки да бъдат информирани и за техническите регламенти, предвидени от всяка държава-членка, и че вътрешният пазар обхваща пространство, без вътрешни граници, където се гарантира свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали, при забрана за количествени ограничения на движението на стоки и на мерките, които имат същия ефект.Съобразил от една страна и дефиницията на понятието технически регламент, дадено в тази Директива, а от друга - че данъчното облагане с ДДС е област на компетентност на ЕС, а оспореният нормативен акт се издава по делегация от чл. 118, ал. 2 и 4 ЗДДС. Обосновал извод, че при оспорване на процесната наредба съдът, извършващ контрол за нейната законосъобразност, не разполага с общо правомощие за преценка дали българската държава е извършила транспониране на посочената по-горе Директива, респ. в случай на транспониране извършено ли е то в съответния нормативен срок и дали е точно, поради което и нормативният подзаконов акт не може да бъде преценяван за законосъобразност с оглед на въпроса съществува ли задължение за държавата, следващо пряко от чл. 8 от Директива 98/34 ЕО и извършено ли е то или държавата може пряко да се позове на някое от изключенията, уредени в чл. 10 от нея, още повече че директивата, по определението на чл. 288 ДФЕС е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите-членки, до която е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат.Обосновал решаващ извод, че правомощие на националния съд да даде защита на частноправен субект съществува само в случай на нетранспониране или лошо транспониране на директива, когато норма от последната има директен ефект и предоставя на частноправния субект права - тогава последният може да се позове на тези права от нарушената норма и да поиска защитата им пред националния съд, но в случая оспорващите не твърдят нарушени права, пряко произтичащи от Директива 98/34.

Така обосновал извод, че поради посоченото по-горе няма принципно противоречие със законови норми и няма несъответствие с изискванията за приемане на наредба, формулирани в чл. 15, ал. 1 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) /ЗНА/ изискващ нормативният акт да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.

По тези съображения отхвърлил жалбата против оспорения акт в обжалваните части.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че неправилно и при осъществено съществено нарушение на процесуални правила тричленният състав на ВАС не обсъдил възражението за липса на доклад при приемане на оспорените разпоредби съобразно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА. То не държи сметка за приложения на л. 69 от делото доклад, с мотивите към него-л. 72 и изложеното в мотивите на съдебното решение, че при приемането на оспорените разпоредби е спазена процедурата, установена в чл. 26 - чл. 28 от ЗНА и в чл. 77 от АПК,тъй като материалите, съдържащи се в административната преписка безспорно установяват, че проектът на Наредба заедно с мотивите е публикуван съобразно чл. 26, ал. 2 от ЗНА /в приложима редакция ДВ, бр. 46 от 2007г./, и че мотивите/докладът, имат предписаното в чл. 28, ал. 2 от ЗНА съдържание – в тях са посочени причините, които налагат приемането, целите, които се поставят с изменението, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба и очакваните резултати от прилагането, с направена обосновка за съответствие с правото на Европейския съюз.Освен това, представените съгласувателни писма установяват по несъмнен начин, че съобразно императивното изискване по чл. 118, ал. 2 от ЗДДС проектът е съгласуван с Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, освен че съгласуване е направено и с останалите институции, имащи отношение към регламентираната с наредбата материя - Националната агенция по приходите, Българския институт по метрология и А.М.Т че приложените към административната преписка доказателства опровергават твърденията, отричащи горните факти и обуславят извод за неналичие на касационното основание по чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК.

Не са налице и твърдяните нарушения на материалния закон, предвид следното:

Не намира опора в закона второто възражение в касационната жалба - за нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 3 ЗДДС,тъй като съгласно изменението й – /ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 22.11.2013 г./ фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, а в случаите на продажби на стоки чрез фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ, а със следващото изменение на същия законов текст / ДВ, бр. 1/2014 г., в сила от 1.01.2014 г./, от който момент е в сила и процесната наредба, е предвидено, че в случаите на продажби на услуги с развлекателен характер или на стоки чрез фискални устройства, вградени автомати за самообслужване с електрическо захранване, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4.