Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Бюро по труда" – Септември против решение № 49 от 11.02.2016 г., постановено по адм. дело № 850 / 2015 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено решение от 29.10.2015 г. на Директора на Дирекция "Бюро по труда" - Септември.

Изложени са съображения за необоснованост, нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК, на административнопроцесуални норми и на материалния закон, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответницата Г. М. П. от [населено място], обл. П., не е взела становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пазарджик е решение от 29.10.2015 г. на Директора на Дирекция "Бюро по труда" – Септември, с което регистрацията на Г. М. П. като безработно лице е прекратена на основание чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ поради отказа й да приеме предложената подходяща работа по схема "Младежка заетост" в [фирма] за длъжност "началник-склад" (писмо от [фирма] с вх. № МЗ-2-06-1694#6 / 28.10.2015 г.).

За да отмени оспорения акт, Административен съд – Пазарджик е обосновал правилния извод за издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 от АПК, които са довели до неправилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 20, ал. 4, т. 4 във вр. с § 1, т. 26 от ДР на ЗНЗ. Изводите на съда произтичат от извършената подробна преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че в хода на административното производство на лицето не е била предоставена възможност да се запознае с изложените обстоятелства в писмо вх. № МЗ-2-06-1694#6 / 28.10.2015 г. на [фирма], да вземе становище и да представи доказателства за уважителни причини. Така постановеното решение е правилно.

Изцяло неоснователен е касационният довод за нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК, задължаващо съда да изложи мотиви, в които да посочи становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Обжалваното съдебно решение е придружено от подробни мотиви, отразяващи становищата на страните, приетата фактическа обстановка и прилагането на материалноправните норми, относими към фактите.

Неоснователни са и изложените в касационната жалба съображения, релевиращи неправилно прилагане на процесуалния и материалния закон.

Материалноправното основание по чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ (ЗАКОН ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА) (ЗНЗ) за прекратяване на регистрацията на безработните лица се прилага в случаите, когато лицата откажат да приемат предложената им подходяща работа и/или включване в програми и мерки за заетост и обучение за възрастни по този закон, както и в програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове.

В разглеждания случай юридическият факт от хипотезиса на цитираната разпоредба не е доказан. Не са представи доказателства, че безработното лице е отказало да приеме предложена подходяща работа или включване в програми и мерки за заетост. В обратен смисъл е писмо изх. № 112 / 01.09.2015 г. на [фирма], с което Дирекция „Бюро по труда” – Септември е уведомена, че препоръчаното безработно лице Г. М. П. е прието на работа за срок от шест месеца на заявеното работно място „началник склад”.

Със следващо писмо вх. № МЗ-2-06-1694#6 от 28.10.2015 г. (без изх. №) [фирма] е уведомило Дирекция „Бюро по труда” – Септември, че лицето отказва да подпише трудов договор по чл. 230, ал. 1 и чл. 233 от Кодекса на труда във връзка с проект "Нова възможност за младежка заетост". Обстоятелството, удостоверено в писмото, е оспорено от засегнатото лице Г. М. П.. Тя е представила епикриза от [фирма], че през периода 08.10.2015 г. – 15.10.2015 г. двегодишното й дете е било прието за болнично лечение, за което твърди, че е уведомила работодателя и Дирекция „Бюро по труда” – Септември.

Изясняването на фактите в административното производство налага провеждането му при спазване на административнопроцесуални правила по глава пета, раздел І от АПК. На основание чл. 34 от АПК административният орган е бил длъжен за осигури възможност на заинтересованото лице да се запознае с писмото на работодателя и да вземе становище. Решението по чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ се издава след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая съобразно изискването по чл. 35, ал. 1 от АПК. В разглеждания случай са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, в резултат на които материалноправните предпоставки по чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ за прекратяване на регистрацията на безработното лице не са били доказани.

Като е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен, Административен съд – Пазарджик е постановил обосновано и правилно решение. Не са налице касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 49 от 11.02.2016 г., постановено по адм. дело № 850 по описа за 2015 г. на Административен съд – Пазарджик. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.