Главният архитект на С. [] обжалва Разпореждане № 5/28.12.2016 г. на председателя на Второ отделение на Върховния административен съд по административнонаказателна преписка №5/2016 г. по описа на съда, с което, на основание чл. 306, ал. 2 вр. чл. 304, ал. 2 АПК, му е наложена глоба в размер на 12 000 лв. за повторно неизпълнение на задължение, произтичащо от влязлото в сила Решение № 3278/10.03.2014г. на ВАС по адм. дело № 12724/2013 г.
Ответникът М. Б. Д. е депозирал възражение срещу оспорването.
Жалбата, подадена в срока по чл. 306, ал. 5 АПК, е частично основателна.
I. В частта относно основанието на отговорността оспореното разпореждане е законосъобразно.
1. Чл. 304, ал. 1 АПК урежда две кумулативни предпоставки за налагането на наказание: а) наличието на влязъл в сила съдебен акт и б) неизпълнението на задължение, произтичащо от него. Прилагането на квалифицирания състав на повторността по ал. 2 на текста предполага и осъществяването на допълнителен елемент – неизпълнение на задължението и в едногодишен срок от влизането в сила на акта за налагане на санкцията по основния състав (арг. § 1, т. 4 ДР АПК). Субект на отговорността и в двете хипотези е длъжностното лице, в чиято компетентност е изпълнението на задължението, респ. комуто то е възложено със съдебния акт.
2. Спорът по същество е концентриран до решаването на въпроса дали са предприети необходимите действия от административния орган и правната им оценка обуславя ли заключение за (не)изпълнение на съдебното решение. По наличието на влязъл в сила съдебен акт и релевантният за квалификацията по чл. 304, ал. 2 АПК период няма противоречие в позициите на страните.
а. С Решение № 3278/10.03.2014 г. на ВАС по адм. дело № 12724/2013г. е отменен мълчаливия отказ на главния архитект на Столична община по искане на Д. от 2012 г. за изменение на плана за регулация за УПИ II-48, кв. 31 по плана на [населено място] – СО, на основание § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ, като преписката е върната на административния орган за финализирането й с изрично произнасяне.
б. Диспозитивът на съдебното решение недвусмислено очертава съдържанието на породеното от него задължение – за издаване на окончателен акт в образуваното по заявлението за изменение на ПУП административно производство, без оглед на позитивния или негативен характер на волеизявлението спрямо заинтересованата страна. При определеността на дължимото поведение и на неговия адресат – главния архитект на СО, единственият съставомерен за отговорността по чл. 304, ал. 1 АПК факт е този на неизпълнението на съдебния акт, а за състава по ал. 2, обект на проверка в случая – правното бездействие в срока по § 1, т. 4 ДР АПК, следващ влизането в сила на Разпореждане № 5/15.06.2015 г. на председателя на II отделение на ВАС по административнонаказателна преписка № 5/2014 г. по описа на съда за налагане на първата глоба. До издаването на атакуваното разпореждане, вкл. и към настоящия момент, няма данни за произнасяне със заключителен за административното производство акт от страна на органа.
3. Неоснователно е позоваването в жалбата на действията, предприети от органа след влизането в сила на решението.
а. С произнасянето на тричленния състав на ВАС по обжалването на първото разпореждане – вж. Решение № 13156/07.12.2015 г. на ВАС по адм. дело № 9783/2015 г., са преклудирани всички възражения, черпени от проявената от органа процесуална активност в периода 2014-2015 г. във връзка с окомплектоването на преписката, в частност - с представянето на документи от страна на заявителя и изискването на други от органа по кадастъра относно съдебните производства, които са образувани по оспорване на кадастралната карта в частта за имота на Д..
б. Същият извод е важим и спрямо противопоставената с жалбата против оспореното повторно санкционно разпореждане Заповед № РД-09-50-545/13.07.2015 г. на гл. архитект на общината за спиране на административното производство до приключването на това по одобряване на кадастралната карта и регистри за имота. Довод, идентичен с възприетото в заповедта основание за спиране на производството, е бил релевиран в становището на органа още при разглеждането на първото оспорване на бездействието да се изпълни съдебното решение и отхвърлен като неоснователен в решението по адм. дело № 9783/2015 г. на ВАС, потвърждаващо разпореждането от 15.06.2015 г.
Заповедта, освен че препятства развитието на административното производство и по този начин не удовлетворява даденото с влязлото в сила съдебно решение задължително указание на органа за естеството на подлежащия на издаване акт, не представлява и юридически факт с правопроменящо действие. По времето на издаването си тя предхожда Решение № 13156/07.12.2015 г. на ВАС, до постановяването на което не е била представена (няма данни дори да е съобщена на заинтересованата страна), а познанието на административния орган за собствените му актове следва по презумпция. Затова заповедта, независимо че не би се отразила по същество на преценката за изпълнението на Решение № 3278/10.03.2014 г. на ВАС по адм. дело № 12724/2013 г., не е и ново доказателство – тя е могла да бъде своевременно приобщена към доказателствения материал при полагането на дължимата грижа от страна на органа, нито удостоверява ново обстоятелство, доколкото факта на съдебното оспорване на одобряващия кадастъра акт е бил известен на администрацията преди налагането на наказанието по чл. 304, ал. 1 АПК. Отделен е въпросът, че не е било налице и основание за спиране на производството по заявлението на Д., но законосъобразността на разпореждащия го акт е вън от предмета на настоящото дело.
в. Противно на възражението в жалбата, критерий за съобразяване на поведението със съдебното решение не е процесуалната активност сама по себе си, а единствено кореспондиращата със задължението за извършване на правното (а не фактическо) действие, определено от подлежащото на изпълнение съдебно решение.
4. При осъществяването на елементите от фактическия състав по чл. 304, ал. 2 вр. ал. 1 АПК санкционното правомощие на длъжностното лице по чл. 306, ал. 2 АПК е упражнено в съответствие с материалния закон. Правилно в разпореждането е идентифициран периодът на неизпълнение, чийто начален момент е съобразен с встъпването в длъжност на физическото лице, натоварено с публичната функция на главен архитект на общината (вж. Заповед № СОА16-РД15-4058/03.05.2016 г. на кмета на СО за назначаване на гл. архитект с отбелязване на датата на встъпване в длъжност), а крайният – с датата на постъпването във ВАС на искането за налагане на санкция. Фактическо твърдение относно обективна невъзможност за изпълнение на съдебното решение административният орган не е въвел, нито има източници на данни в тази насока, което пък изключва отрицателната предпоставка по чл. 304, ал. 2 АПК за ангажиране на отговорността.
II. Жалбата е основателна по отношение на размера на наложената санкция.
Служебната съдебна проверка по повод на оспорването констатира, че конкретната величина на санкцията е определена неправилно. Съотнасянето на продължителността на неизпълнението – 19 седмици (от 16.05.2016 г. до 26.09.2016 г.), вместо отразените в разпореждането 24 седмици, към фиксирания в чл. 304, ал. 2 АПК размер от 500 лв. на седмица сочи на различна крайна стойност на глобата, възлизаща общо на 9 500 лв. Очевидно в случая е допусната техническа неточност в изчислението при индивидуализацията на санкцията, която следва да бъде коригирана с контролното решение.
Поради изложеното, разпореждането подлежи на изменение в частта относно размера на глобата с оглед привеждането му в съответствие с дължимото по чл. 304, ал. 2 АПК.
Воден от горното и на основание чл. 306, ал. 6 АПК, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Разпореждане № 5 от 28.12.2016 г. на председателя на Второ отделение на Върховния административен съд по административнонаказателна преписка № 5/2016 г. по описа на съда в частта относно наложената на З. С. З. - главен архитект на Столична община, на основание чл. 306, ал. 2 вр. чл. 304, ал. 2 АПК, санкция за повторно неизпълнение на задължението, произтичащо от влязлото в сила Решение № 3278/10.03.2014 г. на ВАС по адм. дело № 12724/2013 г., като НАМАЛЯВА размера на глобата от 12 000 (дванадесет хиляди) лева на 9 500 (девет хиляди и петстотин) лева. Решението е окончателно.