Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление к. к. „Слънчев бряг“, [община],[жк], ет. 2, подадена чрез управителя на дружеството – Х. А. А., срещу решение № 234/18.02.2016г. по административно дело №985/2014г. по описа на Административен съд Бургас. В. касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК –нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът неправилно е анализирал доказателствата. Оспорва извода, че е извършвало туристическата услуга“Разходка с лодка по река Р.“, без съгласуваност със РИОСВ. Налице е договор между [фирма] и РИОСВ, по силата на който РИОСВ възлага на касатора осъществяването на описаната по-горе турисическа дейност. Прави искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени заповед № РД-47/25.04.2014г на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Б..

Ответникът по касационната жалба - директорът на Регионалната инспекция по околна среда и водите/ РИОСВ/ – Б., не взема становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд, приема касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд Бургас е Заповед № РД-47/25.04.2014г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Б., с която на основание чл. 79, ал. 2, т. 1 от ЗЗТ (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ) на [фирма], [населено място] е наложена принудителна административна мярка, незабавно спиране на всички дейности за извършване на туристическа услуга „Разходка с лодка по река Р. в резерват „Р.“....