Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Ж. К. К., от [населено място] против решение № 579 / 17.03.2016 г. по адм. дело № 2911 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 4, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ при ЦУ на НАП – П., чрез юрисконсулт К. изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски в размер на 3000, 00 лева и за двете инстанции.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна.

С решение № 579 / 17.03.2016 г. по адм. дело № 2911 / 2015 г. Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на Ж. К. К., от [населено място] срещу решение за отказ № 2652 / 13.08.2015 г., издадено от орган по приходите в ТД на НАП, офис П., потвърдено с решение № 794 / 12.10.2015 г. на директора на Дирекция ОДОП – П., с което е отказано възстановяване на внесени осигурителни вноски за ДОО за периода 16.01.2015 г. – 31.05.2015 г. Присъдил е деловодни разноски....