Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано е по касационна жалба, подадена от председателят на Държавна агенция за бежанците (Д.) при Министерския съвет (МС), против решение № 327 от 18.01.2016 г. постановено по адм. д. № 10593 по описа за 2015 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му.

Ответникът – О. Л, гражданин на А. не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение № 327 от 18.01.2016 г. постановено по адм. д. № 10593 по описа за 2015 г. на Административен съд София-град е осъдил компетентното длъжностно лице при Държавна агенция за бежанците в 14-дневен срок от получаване на препис от процесното решение с отбелязване за влизането му в сила да извърши предписаните от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) и възможни действия по молбата за закрила на О. Л, гражданин на А., с вх. № 536400-19952 от 20.08.2015г. чрез СДВНЧ - Б., към дирекция Миграция към Министерство на вътрешните работи, с указание да процедира в рамките на установените в ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) процедури.

За да постанови този резултат съдът от първата инстанция е приел, че се оспорва бездействието на председателя на Държавната агенция за бежанците да извърши регистрация на О. Л по чл. 61, ал. 2 от ЗУБ...