Производството е по чл. 238, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ .
Образувано е по молба на началника на МП "В. Запад " чрез процесуалния му представител юриск. М.Р. за отмяна на решение № 5867 от 21.05.2015 г., постановено по адм. д. № 8562/2014 г. по описа на Върховен административен съд. Молителят навежда твърдения за наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за делото и които при решаването му не са били известни на страната. Иска се отмяната на решението.
Ответникът по искането за отмяна, [фирма] - [населено място], редовно призован, се представлява от адв. А., която оспорва молбата за отмяна, а по същество моли същата да бъде оставена без уважение поради липса на предпоставките по чл. 239, ал. 1 от АПК. Подробни съображения за това излага в писмено становище към молбата за отмяна и устно – в хода по същество.
Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е допустимо.
С оглед събраните доказателства Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 5867 от 21.05.2015 г., постановено по адм. д. № 8562/2014 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение, тричленен състав, е оставено в сила решение № 1058 от 08.05.2014 г., постановено по адм. дело № 3454/2013 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменено Решение № 4444-1345-4/21.08.2013 г. на началника на МП” В. Запад” към ЕАД № 11BG002002Н0070816/31.08.2011г.,с което е извършена корекция на данните в кл. 34 и кл. 36 досежно държавата на произход на стоката и ползваните преференции и по отношение на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] са установени като дължими взети под отчет разлики за довнасяне на антидъмпингово мито /АЗО/ в размер на 100 408.88 лв и за ДДС /ВОО/ в размер над 1117, 43 лв и жалбата е отхвърлена в останалата й част.
В искането за отмяна административният орган твърди, че след влизане в сила на решение № 5867/21.05.2015 г. на ВАС, І-во отделение по адм. д. № 8562/2014Г., с което е потвърдено решението по адм. д. № 3454/2013г. по описа на АС - Варна, Съдът на Европейския съюз е постановил Определение на С. /Девети състав/ от 15.11.2016 г. по дело С- 222/2016 г. с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от АС - Варна в рамките на производството по делото [фирма]- [населено място] срещу началника на Митница – В.. С това определение С. е приел, че наложеното с чл. 1, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 791/2011г. антидъмпингово мито се прилага за вноса на продукти без значение от коя страна са изпратени, като от съществено значение е същите да бъдат с произход от Китайската народна република.
Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.
С оглед на посочените доказателства, настоящият петчленен съдебен състав намира искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 5867 от 21.05.2015 г., постановено по адм. д. № 8562/2014 г. по описа на Върховен административен съд, І-во отделение за неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за правилното решаване на делото, така че ако са били налице, то крайният резултат, постановен от съда, би бил друг. В тази връзка институтът на "отмяната" не е средство за последващо коригиране на проявено процесуално бездействие от страна на страните. Отмяната като извънреден способ за защита срещу порочни съдебни актове съдържа изчерпателно и императивно основанията за това, като същите не могат да се прилагат разширително, тъй като засягат стабилитета на съдебния акт. За разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК, съгласно която решение на ЕСПЧ, в което е установено нарушение на ЕКПЧОС може да представлява основание за отмяна, решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, не представлява изрично основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Разширително тълкуване на основанията за отмяна и включване на основание, свързано с практика на С., създадена по реда на чл. 267 ДФЕС, би противоречало на принципа на стабилитет на съдебния акт.
С оглед на изложеното и в съответствие с трайно установената съдебна практика по прилагане на нормите на чл. 239 и сл. АПК следва да се приеме, че определението на С. от 15.11.2016 г. по дело № C-222/2016 г. не представлява ново обстоятелство по см. на чл. 239, т. 1 АПК, доколкото постановяването му следва по време решението, чиято отмяна се иска. Касационното производство, по което е постановено решение № 5867 от 21.05.2015 г., по адм. д. № 8562/2014 г. по описа на Върховен административен съд е протекло и приключило преди инициараното от молителя производство по преюдициално запитване пред С., което е достатъчно основание да се приеме, че направеното преюдициално запитване, макар спор между същите страни, е отправено в рамките на друго съдебно производство пред националния ни съд. При положена добра и навременна грижа страните по делото са можели да инициират преюдициалното си запитване по основния правен въпрос, касаещ предмета на адм. д. № 8562/2014 г. по описа на ВАС и са можели да поискат спиране на делото до приключване на производството по чл. 267 ДФЕС, ако са считали, че решението на С. би имало значение за правилното решаване на касационното производство.
Искането следва да бъде прието за неоснователно и да се отхвърли.
Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искане на началника на МП "В. - Запад" за отмяна на решение № 5867 от 21.05.2015 г., постановено по адм. д. № 8562/2014 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение, с което е оставено в сила решение № 1058 от 08.05.2014 г., постановено по адм. дело № 3454/2013 г. по описа на Административен съд – Варна. Решението е окончателно.