Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 5454/28.07.2016г., постановено по адм. дело № 2703/2015 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за прихващане или възстановяване /А./ №П-22221014046759-004-01/01.12.2014г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 183/ 10.02.2015г. на Директора на Дирекция „ОДОП”- С..

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че съдът неправилно е приел, че спорът е разрешен с влязло в сила решение № 5043/21.07.2014г. по адм. дело № 420/2014г. на АССГ. Счита, че дори да се приеме този извод, то жалбата е следвало да се остави без разглеждане като недопустима. Сочи, че спорът е следвало да бъде разрешен по същество, като се отчете, че редът, предвиден в ЗКПО, за приспадане на надвнесен корпоративен данък, е специален спрямо общия ред по чл. 128 и сл. ДОПК. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отменя на атакувания съдебен акт и на оспорения А..

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - [населено място], чрез процесуален представител, изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на производството пред АС - София град е обосноваността и законосъобразността на А. №П-22221014046759-004-01/ 01.12.2014г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение №183/10.02.2015г....