Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. А., гражданин на П., против решение № 1982 от 22.03.2016 г. постановено по адм. дело № 762 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му.

Ответникът – зам. председателят на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет на Р. Б, не изразява становище.

Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че при издаване на оспореното решение са спазени материалноправните и процесуалноправни разпоредби на ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ). Сочи се, че съдът е обсъдил всички приложени по делото писмени доказателства и въз основа на тях е направил обосновани правни изводи, че не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение № 1982 от 22.03.2016 г. постановено по адм. дело

№ 762 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Д. А., гражданин на П., против решение № 9604 от 28.12.2015 г. на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) е отхвърлена молбата на търсещия закрила за предоставяне...