О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4509
София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
Г. Н.
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело № 3564/2024 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК
Образувано е по частна жалба на П. Ж. П. с вх.№501328/26.06.2024г, уточнена и допълнена с частна жалба вх.№7232/05.09.2024г, подадена чрез назначения по реда на чл.95 и сл. ЗПрП представител адв. С. Г. срещу въззивно определение № 233 от 12.06.2024г по ч. гр. дело № 206/2024г на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение №327 от 05.02.2024г на ОС Пловдив. Прекартено е производството по гр. д №256/2024г на Пловдивски окръжен съд поради недопустимост на иска, предявен от ищеца П. Ж. П., понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода. Искът е заведен срещу Прокуратурата на РБ за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 200 000 лева от това, че прокурори в ОП Хасково отказвали, не са разглеждали или забавено разглеждали многократни негови молби да бъде прегледан от лекари и лекуван в болница по време на престоя му в Ареста-гр. Хасково, за период м.07.2014-03.2015г, което се твърди да е довело до трайни и тежки увреждания на здравето, трайни негативни чувства и емоции, уронване на достойнството от нехуманно отношение към ищеца.
Първоинстанционният съд се е позовал на чл.126, ал.1 ГПК като е констатирал висящност на исково производство с идентичен предмет и страни по заведеното гр. д.№1330/2021г по описа на ОС Пловдив .В мотивите си е съпоставил твърденията и исканията на ищеца в двете искови придводства, при които е налице пълен идентитет, което законът не допуска. Въззивният съд е потвърдил преграждащото определение, на свой ред е констатирал обективен и субективен идентитет между делата. Намерил е иска за недопустим и поради това, че по-рано заведеното гр. д №.330/2021г по описа на ОС Пловдив към момента вече е приключило с влязло в сила решение, формирана е сила на пресъдено нещо.
В частната касационна жалба се съдържа искане за отмяна на определението, тъй като касаторът не е доволен от него.Оплакването е, че мотивите на съда са бланкетни и пестеливи, което поражда съмнение в правилността им. Назначеният за оказване на правна помощ адвокат в изложение е формулирал шест въпроса : за приложимия закон – ЗОДОВ и ЗЗД и длъжен ли е съдът да го обоснове (1) ; има ли задължение за съда да мотивира отказ по чл.108 ГПК за пренасочване на производството(2); въззивната инстанция длъжна ли е да изложи свои мотиви(3); при твърдения на страните в жалбата за престъпления да изпрати делото на съответната Прокуратура(4);при посочване от страните на договорен адвокат, допустимо ли е въззивният съд да назначи служебен(5);при твърдения в жалбата за различни ответници по исковите претенции, има ли съдът задължението да мотивира идентичност на делата(6).Сочи се основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима.Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане.Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, да е обусловил правната воля на съда, обективирана в подлежащия на касационно обжалване съдебен акт, който в случая определение. Не отговорят на общото изискване в чл. 280 , ал.1 ГПК въпросите формулирани в т. 1,2.4 от изложението, отговорът им не определя решаващ извод налице ли е основанието за прекратяване на по - късно образуваното дело съгласно чл.126, ал.1 ГПК.Не кореспондира с фактите по делото въпросът по т.5 от изложението.В случая ищецът не е посочил „договорен адвокат”,нито е бил представляван от такъв, а е заявил изискване при предоставяне на поисканата от него правна помощ жалбата му да се приподпише от конкретен адвокат.
Останалите въпроси по същество изразяват бланкетно оплакване за немотивираност.Несъмнено въззивният съд има задължението да мотивира крайните си актове с доказателства, на които основава правните изводи, както се поставя въпрос в изложението. Изискването не води до ревизия на начина, по който е изграден извод за тъждественост на делата и е приложен чл.126 ГПК в обуславяща за изводите на въззивния съд насока, т.е по допустимостта на иска. Приложената норма на чл. 126, ал.1 ГПК е ясна, по нея е налице установена практика на ВКС. Необходимо е служебно известните факти, или установени след служебно предприети справки от страна на съда факти със значение на процесуални предпоставки да бъдат отразявани в мотивите на съдебния акт по начин, който позволява на страните да вземат становище по фактическите констатации на съда и източникът им, а на по-горната съдебна инстанция да осигурят възможност да ги провери при обжалване./определение №132/2021г по ч гр. д №347/2021г ,Трето г. о на ВКС /.
Тези изисквания са спазени при постановяване на обжалваното определение.Първоинстанционният съд се е позовал на служебна справка, с цитирани в определението данни, че между същите страни, на същото основание и за същото искане има висящо дело пред ОС П. В. съд собствено е изяснил при проверката си, че образуваното по - рано дело междувременно е приключило с окончателно решение, констатацията е мотивирала и прилагането на чл.299, ал.2 ГПК,което е служебно задължение на съда. Не се обосновава чл.280 ал.1 т.3 от ГПК от съдържателна страна.В т.4 от ТР № 1/2009г от 19.02.2010г на ОСГКТК на ВКС бе разяснено основанието по този текст, разглеждането да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, за разкриване на точния смисъл на норма или осъвременяване на тълкуване, когато законите са непълни, неясни, или противоречиви.Приложените в случая норми (чл. 126, ал.1 ГПК и чл.299, ал.2 ГПК )в насока непререшимост на същия спор са ясни, като са ясни и изискванията към съдилищата по прилагането им, устатановени в практиката на ВКС и спазени от въззивния съд .
По изложените съображения, ВКС , ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивно определение № 233 от 12.06.2024г по ч. гр. дело № 206/ 2024г на Пловдивски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.