Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 6 април две хиляди и десета година в състав:

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 93/2010 година.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

В. И. С. е подала частна касационна жалба срещу определение от 03.02.2010 г. по ч. гр. д. № 12049/2009 г. на СГС, с което е оставено в сила определение от 19.11.2009 г. на съдията по вписванията, с което е отказано вписване на договор за продажба на наследство. В касационната жалба не е посочен въпросът, разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС. Направено е позоваване на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК без да се мотивират и конкретизира на коя практика на ВКС противоречи изводът на въззивния съд за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима.

За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:

С определение от 19.11.2009 г. на съдията по вписванията при СРС е е отказал да впише сключения между касаторката В. С. и сина й Р. С. договор за продажба на наследствените права от наследството останало от починалия й съпруг Г. Отказът е мотивиран с това, че от съдържанието на договора не се установява наследството да включва и недвижим имот, поради което не е налице правен интерес от искането за вписване на договора. Това определение е оставено в сила с определението, предмет на касационно обжалване.

Съгласно чл. 112, б. „б” ЗС и чл. 4, б. „б” от Правилника за вписванията, подлежат на вписване договори за продажба на наследство, в което има недвижим имот. Въпреки, че този вид договор...