О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2787

Гр. София, 28.10.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: А. Б.

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 2058 по описа за 2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу решение № 3560 от 14.06.2024г. по в. гр. д. № 4693/2024г. на СГС, с което е потвърдено решение № 355 от 08.01.2024г. по гр. д. № 56498/2022г. на СРС, 75 състав. С потвърденото първоинстанционно решение Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на „ЗАД Армеец“ АД сумата 14 296,18 лева, представляваща платено застрахователно обезщетение по щета, образувана във връзка с настъпило на 19.11.2017г. застрахователно събитие с л. а. „Ауди RS6“ с рег. [рег. номер на МПС] , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.10.2022г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 4356,36 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 18.10.2019г. до 18.10.2022г.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо, както и неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 и ал.2 от ГПК.

Ответникът „ЗАД Армеец“ АД представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за нейната недопустимост, тъй като въззивното решение е постановено по искове с цена под 20 000 лева, а съгласно практиката на ВКС настоящият спор е търговски. Излага и съображения за липса на основание за допускане на касационен контрол.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 284 ГПК, но е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване.

Обжалваното въззивно решение е постановено по обективно кумулативно съединени искове за заплащане на сумата 14 296,18 лева, представляваща платено от ищеца „ЗАД Армеец“ АД застрахователно обезщетение по щета, образувана във връзка с настъпило на 19.11.2017г. застрахователно събитие с л. а. „Ауди RS6“ с рег. [рег. номер на МПС] , и сумата 4356,36 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 18.10.2019г. до 18.10.2022г. Исковете са основани на твърдения, че претендираната главница е заплатена на основание договор за застраховка „Каско“ на посочения лек автомобил за нанесени щети на същия в резултат на настъпило застрахователно събитие, при което при движение по автомагистрала АЗ „Струма“ автомобилът е блъснал челно внезапно навлязло на пътното платно диво животно – лисица, и че за ищеца е възникнало регресното право да претендира заплатеното обезщетение от ответника като трето лице, причинило вредата на застрахованата вещ, поради неизпълнение на задълженията му по Закона за пътищата и Закона за движение по пътищата.

Предмет на предявените по делото искове е ангажиране на регресната отговорност на ответника по отношение на ищеца „ЗАД Армеец“ АД за заплатено от него обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило застрахователно събитие. Доколкото спорът е свързан с настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по застраховка „Каско”, който е абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.6 ТЗ, делото следва да бъде квалифицирано като търговско по смисъла на чл.365, т.1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК поставя праг за допустимост на касационно обжалване за решенията по въззивни дела с цена на иска 5000 лв. – за граждански дела, и 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на изчерпателно изброените съобразно предметен критерий дела. Поради това с оглед цената на всеки от исковете, която е под 20 000 лева, и съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК постановеното по тях въззивно решение е изключено от касационен контрол. Даденото във въззивното решение указание за неговата обжалваемост не може да обуслови допустимост на касационната жалба в отклонение от разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

По изложените съображения подадената касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Агенция „Пътна инфраструктура“ касационна жалба срещу решение № 3560 от 14.06.2024г. по в. гр. д. № 4693/2024г. на СГС.

Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: