Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), против Решение № 6954/09.11.2016 г. по адм. дело № 7461/2016 г. на Административен съд София-град. Доводите в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на съдебния акт – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че макар да не е упоменато изрично в чл. 112, ал. 1 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО), на застрахователите е признато право на възражение против актовете на органите на медицинската експертиза, като това право произтича от възникването на правни последици за застрахователя от съответния акт. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по делото – М. Д. М. от [населено място], в писмено становище, чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените в касационното производство разноски в размер на 1000 лв. за процесуално представителство, съгласно договор за правна помощ.

Останалите ответници - РУСО С. и [фирма], не се явяват и не вземат становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Посочва, че е налице произнасяне от НЕЛК, без да е надлежно сезирана от заинтересовано лице или орган, които са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО) (ЗЗ), поради което е налице липса на компетентност при произнасяне на решението от НЕЛК. Счита, че изводът на нищожност на експертното решение № 0620 от заседание № 083/22.06.2016 г. на НЕЛК е в съответствие с приложимия закон.

Върховният административен съд в този си състав приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима, като депозирана в предвидения...