Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Н. И. И. от гр. [населено място] срещу решение № 5 от 10.01.2017 г., постановено по адм. д. № 212/2016 г. по описа на Административен съд - Ямбол, втори състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт, както и присъждане на разноски.

Ответникът – Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Я., чрез юрисконсулт Стоянова, в отговор от 15.03.2017 г., подържа теза за неоснователност на касационната жалба и моли постановеното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Ямбол е отхвърлил жалбата на Н. И. И. от гр. [населено място] против решение № 1040-28-32 от 8.08.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Я., с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане № 2113-28-275-10 от 15.06.2016 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ - гр. Я..

При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност. Анализът им е обоснован с оглед релевантността на фактите и обстоятелствата към правните норми, които са приложени правилно.

От данните по първоначалното дело се установява, че със заявление № 2113-28-275...