Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" ("ПП") при Областна дирекция на МВР - Бургас срещу решение № 370 от 07.03.2016 г., постановено по адм. дело № 1522/2015 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено негово решение № 769р-3919/12.06.2015 г. за отказ за регистрация на лек автомобил, а делото е върнато като преписка на органа за ново произнасяне.

По подробно развити в жалбата доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон, се претендира неговата отмяна и решаване на спора по същество.

Ответникът – И. М. И., оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира постъпилата жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отменил решение № 769р-3919/12.06.2015 г. на началник сектор "ПП" при Областна дирекция на МВР - Бургас, с която е отказана регистрация на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“ с поставен от производителя идентификационен номер на рама № [номер] и е върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен.

От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е започнало по заявление № 140769020829 на И. за първоначална регистрация на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“. Към заявлението е бил приложен договор за покупко - продажба на от 23.06.2014 г. сключен с [фирма], както и фактура № 990/23.06.2014 г. с отбелязване, че МПС е предмет на внос от Италия. Представена е и декларация от управителя на посоченото търговско дружество, както и регистрационен талон, издаден в Италия, с оглед обстоятелството, че регистрацията на МПС с рама № [номер] е прекратена, поради извършен износ в друга страна. Заявлението е било разгледано от комисия, която е констатирала, че номерът на двигателя е поставен върху ремонтна табела, като плочката е чиста и номер не се чете, както и че евротабелката не е оригинална, а номерът на стикера, поставен от дясната колона на вратата, се различава от другите номера, поставени в автомобила. Във връзка с образувано досъдебно производство е била извършена трасологична експертиза, като вещите лица са счели, че номерът на рамата е заличен и променен, а на негово място е щанцован номер № [номер], като при извършено химично изследване не е установено съдържанието на оригиналния номер на рамата. В представеното заключение експертите са посочили, че по неистински „евростикер“ и друг неистински стикер са вписани рама № [номер] и производствен № [номер]. Посочили са също, че по поставени в автомобила маркировъчни данни от производителя е установен оригиналният производствен номер-[номер]; номерът на двигателя на автомобила е [номер] и е отчетен по ремонтна табелка на двигателя; номерът на предавателната кутия е [номер], като по него не са установени заличавания и промяна. Тези констатации са отразени в протокол № 14-148/25.07.2014 г., както и в заключението на извършена в хода на образуваното ДП № 04-1108/2014 г. по описа на Четвърто РУП на МВР - Бургас трасологична експертиза, обективирана в протокол № 14-268.

От изготвената в хода на досъдебното производство справка от МВР, дирекция „Международно оперативно сътрудничество“(МОС), е установено, че автомобил с рама № [номер] има следните идентификационни номера: двигател № [номер], производствен № [номер], модел „ML 270 CDI“, черен металик, скоростна кутия № [номер], радио сериен № [номер] и дата на производство 28.03.2001 г. Посочени са техническите характеристики на автомобил с производствен номер [номер]- рама № [номер], двигател № [номер], модел „ML 270 CDI“, черен металик, скоростна кутия № [номер], радио сериен № [номер] и дата на производство 08.11.2000 г. Отбелязано е, че двата автомобила не са обявени за издирване.Видно от приложеното удостоверение от [фирма], представител на Мерцедес - Бенц за България, автомобил с рама № [номер] отговаря на посочените в справката от МОС характеристики. Изготвените протоколи и резултатите от извършените справки и запитвания са изпратени на началника на сектор „ПП” при ОД на МВР - Бургас с писмо рег. № 3292р-4782/15.12.2015 г. При тези данни и на основание чл. 143, ал. 3 ЗДвП и чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, административният орган е постановил оспореното решение № РК-769р-3919/12.06.2015 г. г., с което е отказал исканата регистрация.

Въз основа на така установените факти съдът е приел е, че решението е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, както и фактически и правни основания за издаването му. Изложил е доводи, че при промяна на регистрацията на МПС същата се съпътства от проверка за идентификация на превозното средство, като редът и начина за това са установени в Наредба № І-45 от 24.03.2000 г.

Първоинстанционният съд в мотивите си се е позовал на заключението по допусната и приета в хода на съдебното производство съдебно - техническа експертиза, от която е установено, че върху лекия автомобил е поставен добре различим и неподправен номер на рама [номер]. Посочено е, че автомобилът има автентичен производствен № [номер], добре различим и неподправен, не са установени следи от подправяне по химически или механичен начин. В експертизата също така е било отбелязано, че на същия номер на рама [номер], съответстват останалите характеристики на автомобила, описани в удостоверението от [фирма], както и справката от дирекция МОС към МВР, както и че автомобилът с този номер и характеристики е закупен от Италия, съгласно представеното свидетелство за регистрация. Вещото лице е заявило, че са налице съществени различия в техническите характеристики на процесния автомобил и този с номер на рама [номер] (посочена от административния орган), както и пълно съответствие с автомобила с рама № [номер].

В случая, според първоинстанционният съд, не са били налице материалноправните предпоставки за постановяване на отказ за регистрация на ППС, тъй като от приетата по делото и неоспорена съдебно-техническа експертиза е установен автентичния идентификационен номер № [номер], поставен от производителя.

Така мотивиран съдът е отменил като незаконосъобразно постановеното от административния орган решение. Решението е правилно.

Касационната инстанция намира, че решаващият съд е приложил правилно материалния закон.

Административен съд - Бургас е установил точно и съобразно доказателствата релевантните за предмета на спора факти и настоящата инстанция ги възприема така, както са изложени в обжалваното решение. Решението е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба решаващият съд е направил обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт като мотивите му се споделят изцяло от касационния състав.

Регистрацията на пътни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер се извършва само при отчитане номера на рамата, там, където производителят първично го е поставил, с набиването му върху хоризонтална плоскост. Нормата на чл. 143, ал. 2 ЗДвП има императивен характер и нарушението й се свързва с негативните последици визирани в ал. 3 на чл. 143, поради което не може да се прилага разширително и санкцията й да въздейства в правната сфера на лице, собственик на автомобил, за който е установено, че е с автентичен регистрационен номер.

За да бъде постановен отказ на административния орган за регистрацията на лекия автомобил е необходимо да бъде установена външна интервенция на идентификационния номер.

Законовото изискване е да не се допусне движението на пътни превозни средство, които не носят поставен от производителя идентификационен номер като гаранция за тяхното разпознаване, както и за съответствието им с фабричните стандарти. Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП установява цитираната забрана, докато не бъде установен автентичния идентификационен номер, поставен от производителя.

В настоящия случай от представените по делото доказателства в това число и заключението на вещото лице и удостоверението от [фирма], представител на Мерцедес - Бенц за България, се установява, че автомобил с рама № [номер] отговаря на посочените в справката от МОС характеристики.

С оглед изложеното правилно е прието от първоинстанционния съд, че в конкретния случай липсват доказателства за подправен, заличен или повреден идентификационен номер.

Напротив от допуснатата и приета от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните, е видно, че върху лекия автомобил е поставен добре различим и неподправен номер на рама [номер], посочено е, че автомобилът има автентичен производствен № [номер], който също е добре различим и неподправен, като не са установени следи от подправяне по химически или механичен начин.

Предвид изложеното съдът правилно е приел, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 143, ал. 3 ЗДвП, визирани в оспорения акт.

При наличието на събраните по делото доказателства и по изложените съображения решението на Административен съд Бургас е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Претенцията на ответника по касация И. М. И. за присъждане на съдебни разноски следва да се остави без уважение, тъй като, видно от материалите по делото, същият не е бил представляван от адвокат пред настоящата съдебна инстанция и не са представени доказателства за направени разходи в тази насока.

Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 370 от 07.03.2016 г., постановено по адм. дело № 1522/2015 г. на Административен съд - Бургас.

Решението е окончателно.