О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4709

София, 18.10.2024 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия А. Б. ч. гр. дело № 3663 по описа за 2024 г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от С. С. Г. срещу определение № 736/20.03.2024 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр. д. № 634/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.

Жалбоподателят излага съображения за нищожност, както и за неправилност.

Насрещната страна „Т. София“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор П. Р. П. и председателя на Управителния съвет М. С. Ц., чрез юрисконсулт А. П., отговаря, че частната жалба е недопустима, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба. Счита, също, че твърдението за постановяване на обжалваното определение от незаконен състав не почива на факти и обстоятелства, нито е подкрепено от доказателства.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима - подадена е в срок от надлежна страна, чрез процесуален представител, разполагащ с представителна власт, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Определението на апелативния съд е преграждащо – с него е оставена без разглеждане частна жалба на С. Г. срещу определение на Софийски градски съд по гр. д. № 3327/2023 г. Софийският апелативен съд се е произнесъл в процедура по чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. второ ГПК - по частна жалба срещу постановено за първи път определение от СГС във въззивно производство. Неговият акт обаче е първи по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и поради това, не е окончателен.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

С. Г. е подал частна жалба срещу разпореждане № 7275/31.03.2023 г., постановено от съдия от СГС по въззивно гр. д. № 3327/2023 г., с което делото е насрочено в открито съдебно заседание на 09.02.2024 г. от 11.00 ч. Оплакването е, че то е нищожно.

Администриращият СГС, без да извърши преценка за допустимост на тази частна жалба и да предприеме нужните процесуални действия, я изпратил по компетентност на Софийския апелативен съд. Последният, със свое определение 736/20.03.2024 г., постановено по гр. д. № 634/2024 г., я оставил без разглеждане и като последици е прекратил вече образуваното пред него въззивно частно производство. Обосновал се с чл. 274, ал. 1 ГПК и това, че разпореждането на СГС не попада в хипотезите на подлежащите на отделно обжалване с частна жалба съдебни актове.

С. Г. в частната жалба, адресирана до ВКС, развива довод за нищожност на определението на САС, защото е постановено от незаконен тричленен състав - само съдията-докладчик е избран на случаен принцип по правилата на чл. 9 ЗСВ, не и другите двама членове на съдебния състав.

Доводът е неоснователен.

Правилото за разпределението на делата и преписките на принципа на случайния подбор е въведено законодателно със Закона за съдебната власт от 1994 г., отм., считано от 12.05.2006 г., с новия чл. 12а (ДВ бр. 39/2006 г.). То е доразвито в чл. 9, ал. 1 на сега действащия Закона за съдебната власт обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г. Целта на разпоредбата е да се избегнат възможностите за оказване на натиск върху съдиите, да се гарантира тяхната безпристрастност, както и да изключи предположения у наблюдателите за въздействие и предубеденост на съдията и съдебния състав (съдът). Съблюдаването на установения ред, по който се разпределя делото на съдия – докладчик, е съответно на принципа за справедлив процес и конкретно с изискването по чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС делото на всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения, да се гледа от съд, създаден в съответствие със закона, каквато е и трайната практика на Съда по правата на човека. Изразът създаден в съответствие със закона включва не само правното основание за самото съществуване на съда, но и спазването от съда на конкретните правила, които го регламентират, вкл. относно разпределението на делото/преписката на определен съдия.

За ефективно приложение на принципа на случайния подбор, регламентиран с разпоредбата на чл. 9 от ЗСВ, ВСС на РБ е разработил Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища, приета с Решение на ВСС по протокол № 57 от 04.12.2014 г., изменена и актуализирана с Решение на ВСС по протокол № 13 от 19.03.2015 г.; изм. с Решение на СК на ВСС по протокол № 1 от 10.01.2017 г., изм. с решение на СК на ВСС по Протокол № 9/13.03.2018 г.; изм. и доп. с решение по Протокол № 6/27.02.2024 г. на СК на ВСС, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет, съгласно § 23, ал.2 от ПЗР на ЗИД на КРБ (обн. ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.). Методиката регламентира реда за разпределение на съответното дело по електронен път и ограничава приложението на принципа до случаен подбор само на съдията-докладчик, съобразно поредността на постъпването на делата по материя и видове, и в рамките на съответната колегия или отделение.

Определянето на останалите членове е функция по упражняване на организационно и административно ръководство в съответния съдебен орган, която не е нормативно регулирана. Прилагат се различни практики, съобразно изработените вътрешни правила, приети от общото събрание на съдиите, или утвърдени от административния ръководител на съда. При липса на изричен регламент за случаен избор на участващите в състава съдии, освен докладчика, е достатъчно тяхното определяне да е извършено по начин, осигуряващ необходимата прозрачност при разпределението, гарантиращ безпристрастност и обективност на правораздаването, които не предизвикват съмнение за специален подбор на съдиите.

Съгласно цитираната методика, за времето на отсъствие на съдията-докладчик или на друг член на състава административният ръководител определя негов заместник, съобразно утвърдените вътрешни правила в съда.

В случая сам жалбоподателят признава, а и от представеният протокол по делото се установява, че за докладчик по гр. д. № 634/2024 г. на Софийския апелативен съд е определен съдия А. В., който в това си качество и като член на 2-ри състав на гражданското отделение в апелативния съд, е постановил обжалваното определение. Няма спор, че към 20.03.2024 г. другите двама членове на съдебния състав са съдия И. Д. и съдия М. Г.. Разпределението на делото в Софийския апелативен е подчинено на чл. 9, ал. 1 ЗС, Единната методика, утвърдена от ВСС и Вътрешни правила, утвърдени от административния ръководител на САС.

Следващите оплаквания в частната жалба касаят разпореждането на СГС – относно неговата нищожност и неправилност. Тези оплаквания нямат отношение към постановеното от САС и към основния въпрос дали подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба разпореждането на СГС, което несъмнено има организационен характер по движение на делото.

Съставът на ВКС в рамките на дължимата проверка по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира, че апелативният съд е определил точно характера на разпореждането, постановено от СГС и правилно е приложил правилата на чл. 274, ал. 1 ГПК, спрямо подадената срещу него частна жалба, поради което е постановил и законосъобразно определение. То следва да бъде потвърдено.

МОТИВИРАН от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 736/20.03.2024 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр. д. № 634/2024 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: