Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат М. Л.-Е., срещу решение № 2854 от 26.04.2016 г. по адм. д. № 11988/2015 г. на Административен съд София-град. С него съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в частта му по раздел V, т. 3.1.1, т. 3.1.2 и т. 3.1.3, като го е осъдил да заплати на КЕВР направените разноски.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване дружеството твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, защото не е разпределил правилно доказателствената тежест между страните и не е назначил експертиза. По този начин е останало неизяснено как КЕВР е достигнала до определените стойности, предмет на решението й в обжалваната му част. Дружеството - касатор в настоящото производство твърди, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, защото при утвърждаването на технологичните разходи по мрежата не било представено становището на Научно-техническия съюз на енергетиците в България, върху което КЕВР се обосновавала, както и е допуснала нарушение по чл. 10, ал. 4 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ) и т. 4 от Методиката за определяне на допустимите размери на технологичните разходи на електрическа енергия при пренос и разпределение на електрическа енергия, приети с протоколно решение № 69 от 10.05.2012 г. на КЕВР, на основание чл. 21, т. 16 от ЗЕ, в редакцията му обн. в ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г., наричана в изложението само „Методиката“. [фирма] твърди,...