Производството е по реда на чл208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция-Варна при Националната агенция по приходите, срещу решение № 521/27.03.2017 г., постановено по адм. дело № 3401 по описа на Административен съд – Варна за 2016 г. С атакуваното съдебно решение е прогласен за нищожен акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ №20161595/24.10.2016 г. издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, офис Търговище и потвърден с решение №230 от 01.12.2016 г. от Директора на ТД на НАП Варна.

Касаторът твърди, че са налице всички основания за отмяна на съдебното решение по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно актът е обявен за нищожен, тъй като не са налице толкова съществени негови пороци, които да се отразят върху неговата валидност. Иска се отмяна или обезсилване на решението, както и да се реши правния спор по същество и се отхвърли жалбата на [фирма].

В касационната жалба са изложени и съображения относно законосъобразността на проведеното производство въз основа на което е издаден прогласения за нищожен АУЗД.

Претендира се присъждане на разноски за две инстанции.

Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба за допустима, но неоснователна. Производството по чл. 106 от ДОПК е проведено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са засегнали неговата валидност. Като е констатирал невалидност на АУЗД, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Върховна административна прокуратура, чрез своя представител изразява мотивирано становище, че подадената касационна жалба е допустима, но неоснователна. Изложените доводи са относно неправилно приложение на материалния закон. Такива пороци на решението не се констатират. Правилно е прието, че неспазването на определения процесуален ред е основание актът да...