Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ОДОП/ - София, срещу решение № 2527/18.04.2017 г., постановено по адм. д. № 10163/2013 г., по описа на Административен съд София - град, с което е обявен за нищожен ревизионен акт/РА/№ 2101207066/28.12.2012 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1481/23.08.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, като необосновано и неправилно, при постановяването му е допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С оспореното решение съдът е приел, че издателят на акта - Т. П. Н. не притежава материална компетентност да го издаде, поради това, че е оправомощена със заповед за определяне на компетентен орган, издадена от Г. В.-Н., която от своя страна не е компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. За да стигне до този извод, съдът приема, че в случая е налице хипотеза за изземване на решаването на конкретна преписка и възлагането на друг орган, равен по степен на този, от когото е иззета, без за това да са налице основания на чл. 7, ал. 3 ДОПК /отвод или самоотвод или трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения./ Иска се отмяна на постановеното решение от АС София -град, както и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - [фирма], не взема становище по жалбата.

Върховната административна прокуратура, чрез своя представител дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение...