Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив против решение № 904 от 29.05.2017 г. по адм. дело № 202 по описа за 2015 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена заповед № ОЮ – 33-1318/17.11.2014 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] и преписката му е изпратена за ново произнасяне по молба – декларация с вх. № ОЮ-33-1318/27.10.2014г. при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на 10, ал. 1, т. 6 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ППЗСП) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът Н. Р. И. от [населено място] не е взел становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е заповед № ОЮ–33-1318/17.11.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, потвърдена от Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Пловдив с решение № РД–01-06 от 01.08.2015 г., с която на Н. Р. И. от [населено място] е отказано отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за сезон 2014 / 2015 г. на основание чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП: прехвърлени идеални части от жилищен имот срещу заплащане през последните пет години. Посочено е, че на 31.03.2014 г. Н. Р. И. чрез пълномощник е...