ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4947

гр. София, 31.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на 31 октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.

ЧЛЕНОВЕ: А. Ц.

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 3692 по описа за 2024 година, и за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. П., чрез адв. И. П., срещу Определение № 12420/15.08.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 5500/2024 г. на СГС, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу Определение № 10703 от 11.03.2024 г., постановено в закрито заседание по гр. дело № 39759/2023 год. по описа на СРС, ГО, 175 състав, с което е върната на основание чл. 130 ГПК исковата му молба и е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение.

В жалбата се сочи, че определението е неправилно и се иска неговата отмяна.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че са налице основанията за допускане на касационен контрол по следния въпрос: „Когато интересът от иска, предвиден в чл. 124, ал. 5 ГПК, се обосновава чрез създаване на основание за отмяна на влязло в сила решение, необходима ли е друга връзка между неистинността на документа и решаването на делото, различна от тази, че съдържанието на влязлото в сила решение се основава на документа?“.

Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросът е разрешен в противоречие със задължителната практиката на ВКС, обективирана в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както и в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в Определение № 267/09.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2062/2014 г. на ВКС, I ГО, Решение № 244/23.03.2017 г. по гр. д. № 1318/2016 г. на ВКС, III ГО, Определение № 690/29.10.2013 г. по ч. гр. д. № 6415/2013 г. на ВКС, IV ГО, Определение № 143/15.02.2010 г. по ч. гр. д. № 1491/2009 г. на ВКС, I ГО, Определение № 313/04.04.2011 г. по ч. гр. д. № 1549/2010 г. на ВКС, I ГО, Решение № 55/22.02.2012 г. по гр. д. № 812/2011 г. на ВКС, II ГО, и Решение № 391/01.11.2011 г. по гр. д. № 1493/2010 г. на ВКС, I ГО.

Моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното определение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба срещу въззивното определение, с което е потвърдено определението на районния съд за връщане на исковата молба, за допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване съдът приема следното.

Производството по гр. д. № 39 759/2023 г. по описа на СРС, 175 състав, е образувано по искова молба на Г. В. П., с която се претендира на основание чл. 124, ал. 5 ГПК по отношение на С. П. да бъде установено престъпно обстоятелство: че той като длъжностно лице, съдия-докладчик по гр. д. № 4341/2013 г. по описа на ВКС, II ГО, в кръга на службата си съставил официален документ, в който удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тези обстоятелства, а именно - умишлено постановил нищожно съдебно решение по посоченото дело - Решение № 26/30.04.2014 г. по гр. дело № 4341/2013 г. на ВКС, ГК, II ГО - като пренебрегнал и не зачел влязлото в сила Определение № 143 от 15.02.2010 г. по гр. дело № 1491/2009 г. на ВКС и Определение № 313 от 04.04.2011 г. по гр. дело № 1549/2010г. на ВКС - престъпление по чл. 311, ал. 1 НК. Правния си интерес от установяване на твърдяното престъпно обстоятелство ищецът обосновал със значението му за отмяна на влязлото в сила Решение № 26/30.04.2014 г., постановено по гр. дело № 4341/2013 г. на ВКС, ГК, II ГО. В изпълнение на указанията на съда, дадени с оглед проверка на допустимостта на иска, ищецът посочил, че за твърдяното от него престъпление не било образувано наказателно производство, не бил постановен отказ за образуване на наказателно производство, съответно липсвало прекратено или спряно наказателно производство.

С обжалваното определение съдът е приел, че съгласно чл. 124, ал. 5 ГПК иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение може да се предяви в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 от НПК (деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия; наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност; деецът е починал; след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта), или е спряно на някое от основанията по чл.25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от НПК (разглеждане на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина, или ако е спряно по отношение на един или няколко обвиняеми при престъпления извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне), или извършителят на деянието е останал неоткрит. Посочил е, че, когато ищецът се позовава на някоя от хипотезите, препятстващи развитието на наказателно производство, същият следва да представи доказателства за това, което в настоящия случай не било сторено. Ето защо обосновал извод за недопустимост на предявения иск.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция поддържаните от жалбоподателите предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице.

Формулираният в изложението въпрос не е с обуславящ изводите на въззивния съд характер. За да потвърди определението на първоинстанционния съд в обсъжданата част, въззивният съд не е отрекъл допустимостта на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК поради липсата на връзка между „неистинност на документ“ и решаването на делото. С такива твърдения правният интерес от иска не е бил обоснован – поддържаната в исковата молба и молбите за уточнение на иска теза е, че искът по чл. 124, ал. 5 ГПК е от значение за отмяната на влязло в сила Решение № 26/30.04.2014 г., постановено по гр. дело № 4341/2013 г. на ВКС, ГК, II ГО, и твърдения за извършено престъпно действие на член от състава на съда, който го е постановил. Допустимостта на иска е отречена поради липсата на позоваване на някоя от хипотезите, препятстващи развитието на наказателно производство, посочени изчерпателно в чл. 124, ал. 5 ГПК. По въпрос, който не е обуславящ изводите на решаващия съд, касационно обжалване не може да се допусне.

Бланкетно поддържаното основание за селекция по чл. 280, ал. 2 ГПК също не се установява. Определението нито е явно необосновано при грубо нарушение на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или на прилагане на правна норма в смисъл, противоположен на действителния.

Частната жалба, насочена срещу въззивното определение, с което е оставена без уважение частната жалба на Г. В. П. срещу Определение № 10703 от 11.03.2024 г. по гр. дело № 39759/2023 год. по описа на СРС, ГО, 175 състав, в частта, в която е отхвърлена молбата му за допускане на обезпечение на предявения иск, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 5/2018 по т. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС обезпечителното производство е двуинстанционно, а ВКС се произнася по жалби срещу въззивни определения, постановени в обезпечително производство, само в случаите, когато с тези въззивни определения за пръв път, след отмяна на първоинстанционното определение, въззивният съд допуска поисканото обезпечение. Постановените в обезпечителното производство определения на въззивните съдилища не попадат в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК. Те нито преграждат развитието на исковото производство, във връзка с което е поискано допускането на обезпечение, нито разрешават по същество въпроси от значение за спорното материално право, предмет на делото.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 12420/15.08.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 5500/2024 г. на СГС, с което е оставена без уважение частната жалба на Г. В. П. срещу Определение № 10703 от 11.03.2024 г. по гр. дело № 39759/2023 год. по описа на СРС, ГО, 175 състав, с което е върната на основание чл. 130 ГПК исковата молба, подадена от Г. В. П..

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, насочена срещу онази част от Определение № 12420/15.08.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 5500/2024 г. на СГС, в която е оставена без уважение частната жалба на Г. В. П. срещу Определение № 10703 от 11.03.2024 г. по гр. дело № 39759/2023 год. по описа на СРС, ГО, 175 състав, в частта, в която е отхвърлена молбата му за допускане на обезпечение на предявения иск, и ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 3692/2024 г. на Върховния касационен съд, III ГО.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред друг тричленен състав на Гражданската колегия на Върховния касационен съд само в частта, в която производството по делото е прекратено. В останалата част определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.