Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. Г., срещу Решение № 1440 / 27. 07. 2016 г. по адм. д. № 423 / 2016 г. по описа на Административен съд Бургас – 12-ти състав.

В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че в хода на производството не били събрани доказателства по какъв начин пречил за изпълнението на полицейско разпореждане. Излага доводи, че самата заповед за задържане не била мотивирана, липсвало посочване на фактическите и правни основания, както и доказателства за неизпълнението на полицейско разпореждане. Претендира разноските по делото.

В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът – Х. Т. Т. – старши полицай при 02 РУ на ОД на МВР [населено място], чрез писмен отговор на подадената касационна жалба, моли да се остави в сила решението на Административен съд Бургас.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването по жалбата на М. Г. Г., срещу Заповед за задържане на лице рег. № 434зз18 / 18. 01. 2016 г. на Х. Т. Т. – старши полицай при 02 РУ на ОД на МВР [населено място].

Съдът е приел, че обжалваното административно решение е издадено от компетентен орган, при съобразяване изискванията за форма на акта по чл. 59 от АПК и в съответствие с административнопроизводствените правила.

Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно.

Правилно е установено от страна...