Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 187 от ДОПК.
Образувано по жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от С. Т. Г., /с предишно наименование [фирма]/, против Отказ изх.№ 16-12-182 от 01.06.2017г. на министъра на финансите на Р. Б за издаване на разрешение за отсрочване на публични вземания, дължими от [фирма], установени с данъчни декларации по ЗДДС и ЗДДФЛ и с декларации обр. 6 за периода 01.03.2016г.-31.01.2017г. общо в размер на 548 468лв., в това число главница – 488 895лв. и лихва към 16.05.2017г. – 59 573лв. с краен срок за погасяване – 3 години.
В жалбата се твърди, че административният акт е незаконосъобразен, защото сезираният административен орган не се е произнесъл по искането за прилагане на специалния ред за отсрочване на публични вземания по Наредбата по чл. 183, ал. 9 ДОПК за определяне на границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, на изискванията към представяните доказателства, особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток /приета с ПМС №86 от 17.04.2006г., обн.ДВ бр. 35 от 28.04.2006г./ в особеното производство по чл. 183, ал. 10 ДОПК. Органът се произнесъл по искане за отсрочване и разсрочване в общия случай, което не съответства на искането. Твърди се, че министърът не съобразил доказаното добросъвестно отношение на дружеството към заплащането на публичните задължения, което се вижда от намаляването на задължението от 10.03.2017г. до 04.05.2017г. от 593 077, 57лв. на 504 734, 56лв. Твърди се, че административният орган, в случай че е преценил представените доказателства за недостатъчни, е следвало да изиска допълнителни такива относно обстоятелството, че текущите средства и постъпления на длъжника са достатъчни за погасяване на задълженията, както и че затрудненията на длъжника са временни.
Иска се отмяната на оспорения административен акт и връщане на преписката на административния орган със задължение да издаде искания акт.
Ответникът по жалбата - министърът на финансите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г., изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, развити в съдебно заседание и изложени в съпроводителното жалбата писмо до съда.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на жалбата и направените в нея оплаквания, доводите на ответника и провери законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 АПК, на всички основания по чл. 145 АПК, намира че жалбата е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 187, ал. 1 ДОПК срок /при липса на доказателства за съобщаването на акта и липса на възражение за просрочие/ против подлежащ на оспорване административен акт, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Административното производство по издаване на оспорения административен акт е започнало по искане вх.№ 26-Т-2491 от 17.02.2017г. на [фирма] за отсрочване за срок от три години, на основание чл. 183, ал. 10 ДОПК вр. чл. 4 от цитираната по-горе Наредба, поради временни затруднения, на публични вземания на обща стойност 603 228лв., от които 554 334лв. главница и 48 894лв. лихви. Към 16.05.2017г. декларираните от дружеството задължения за периода 01.03.2016г. - 31.01.2017г., чието отсрочване се иска, са в били в размер общо на 588 468лв., от които 488 895лв. главница и 59 573лв. лихви.
На връчено на дружеството искане за представяне на документи и писмени обяснения, жалбоподателят е представил доказателства по опис от 13.03.2017г.
Съгласно представената от дружеството справка, публичните вземания са установени по декларации, общо в размер на 593 077, 57лв., в това число по видове задължения, както следва : ДДС-294 679, 11лв.; ДДФЛ – 72 268, 95лв. ; ДОО-120 937, 67лв. ; ЗО -43 530, 23лв.; ДЗПО-43 221, 23лв. и такси АУДВ – 18 131, 38лв.
За да откаже исканото отсрочване на публичните задължения, административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 183, ал. 5, т. 3 и т. 4 и чл. 183, ал. 7 ДОПК. Отделно от това е изложил мотиви, че не са доказани условията в хипотезата на чл. 183, ал. 2 ДОПК.
Оспореният административен акт е издаден от компетентния, съгласно чл. 184, ал. 1, т. 3 ДОПК, министър на финансите, в предвидената от закона форма, мотивиран е и при издаването му не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Актът е издаден при спазване и правилно тълкуване на приложимия материален закон.
Съгласно чл. 183, ал. 1 ДОПК, по искане на длъжника, подадено до компетентния орган, може да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши изцяло, до определен краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) съгласно одобрен погасителен план. Алинея втора на разпоредбата предвижда кумулативно дадени условия, при наличието на които сезираният административен орган допуска исканото отсрочване или разсрочване. Алинея трета на текста урежда въпроса за размера на лихвите върху дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски за периода на отсрочването или разсрочването.Алинея четвърта регламентира незабавна изискуемост на дължимите суми при неизпълнение на падежа, съответно на две вноски съгласно погасителния план.
Алинея 5 на чл. 183 съдържа изброяване на четири хипотези, при които отсрочване или разсрочване не се разрешава. Разпоредбата е императивна и изключва претендираното отсрочване или разсрочване във всички случаи - както при наличието на условията на ал. 2, така и при специалната хипотеза на ал. 10 на чл. 183.
Една от хипотезите на ал. 5 /по т. 3/ е „за задължения по ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) и по ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове, с изключение на задълженията по влязъл в сила ревизионен акт“ ; друга /по т. 4/ е „по отношение на задължените лица по чл. 18 за удържаните и невнесени в срок суми, с изключение на задълженията по влезли в сила ревизионни актове“. Съгласно чл. 18 ДОПК, лице, задължено по закон да удържа и да внася данък или задължителни осигурителни вноски, което не удържи и не внесе данъка или вноските, е солидарно отговорно с носителя на задължението за неудържания и невнесен данък или осигурителни вноски. В случаите, когато лицето по ал. 1 е удържало данъка или задължителните осигурителни вноски, но не ги е внесло, то дължи невнесения данък или задължителни осигурителни вноски, а отговорността на носителя на задължението се погасява.
Публичните задължения, предмет на процесното искането за отсрочване, са задължения за ДДС, ДДФЛ и задължителни осигурителни вноски, установени с декларации, а не с влязъл в сила ревизионен акт. Затова те попадат в посочените хипотези на ал. 5 на чл. 183, при които отсрочване на задълженията не се допуска.
Предвид изложеното неоснователно е основното оплакване в жалбата на дружеството - за липса на мотивирано произнасяне на административния орган по приложението за случая на чл. 183, ал. 10 ДОПК във връзка с Наредбата по ал. 9 на текста.
Алинея 10 на чл. 183 гласи : „Извън случаите по ал. 2 отсрочване или разсрочване се допуска в особени случаи, определени с наредбата по ал. 9, когато компетентният орган установи, че паричните средства и текущите постъпления на длъжника не са достатъчни за погасяване на публичните задължения, но затрудненията са временни и при отсрочване или разсрочване на задължението след получаване на разрешение по реда на ЗДПом (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ) длъжникът ще успее да се издължи и да заплаща текущите публични задължения.“ Смисълът на разпоредбата е, че дори да не са доказани предпоставките на ал. 2, при условията на посочения текст, може да се допусне исканото отсрочване или разсрочване.
Тълкувани заедно алинеи 2, 5 и 10 на чл. 183, уреждат положителни и отрицателни условия, относими към исканото отсрочване/разсрочване/, като липсата на някое от положителните или наличието на което и да е от отрицателните условия представлява законова пречка за издаване на административен акт с поисканото от дружеството-жалбоподател съдържание. Отделно от това, в чл. 4, ал. 2 от Наредбата, се разрешава отсрочване на публични вземания на фондовете на ДОО само в случаите по чл. 186 ДОПК, каквито форсмажорни обстоятелства не са твърдяни от жалбоподателя.
По тези съображения оспорването следва да бъде отхвърлено, а тъй като при образувано на делото е събрана само половината от дължимата държавна такса, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати още 25 лв. държавна такса по сметка на Върховния административен съд.
Предвид изложеното и на осн. чл. 187, ал. 5, предложение първо ДОПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от С. Т. Г., /с предишно наименование [фирма]/, против Отказ изх.№ 16-12-182 от 01.06.2017г. на министъра на финансите на Р. Б за издаване на разрешение за отсрочване на публични вземания по искане вх.№ 26-Т-2491 от 17.02.2017г.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от С. Т. Г., /с предишно наименование [фирма]/ да внесе още 25лв. държавна такса по сметка на Върховния административен съд.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред 5-членен състав на Върховния административен съд.