Производството е по реда на чл. 227 във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез пълномощника си адв. В. М П., срещу решение № 1389/06.03.2017г., постановено по адм. д. № 4687/16т., по описа на Административен съд гр. С. /АС/.

В жалбата се излагат доводи Счита, че неправилно съдът е приел, че разходите за наем на офис на дружеството не генерират печалба. Не е взето предвид, че дружеството е извършвало дейност през ревизирания период и както е приел самият ревизиращ екип за 2010 г. има печалба.

Ответникът по жалбата - директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /“ОДОП”/- София при ЦУ на НАП,чрез пълномощника си юрк.К. излага доводи за правилност на решението и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е решението на АС, с която е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22220215003241-091-001/30.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, с която е потвърден с Решение № 471/22.03.2016 г. на „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, с която на [фирма] е отказано правото на правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 925, 03 лв. по 23 бр. фактури, за периода 01.2010 г. – 10.2011 г. с предмет на доставката „наем на офис”, тъй като не са налице предпоставките на чл. 68 и чл. 69 ЗДДС - дружеството не е използвало получените услуги за осъществяване на икономическа дейност, респ. за извършването...