Производството е по чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на И. М. В. от [населено място] против Решение №2516 от 26.11.2015г. постановено по адм. д.№ 1568 по описа за 2015г. на Административен съд Варна.
С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на г-жа В. против Ревизионен акт /РА/ № 1400011/26.02.2015г. на орган по приходите при Териториална дирекция/ТД/ на Националната агенция по приходите /НАП/ – Варна, потвърден с Решение № 251/12.06.2015г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“/ОДОП/ – Варна, с който на жалбоподателката са установени задължения за авансови и окончателни задължителни здравно-осигурителни вноски общо в размер на 1 937, 70лв и лихви 653, 77лв., от които: за 2009г. – 324, 90лв. и лихви 173, 37лв. за 2010г. – 403, 20лв. и лихви 175, 93лв; за 2011г. – 403, 20лв. и лихви 148, 02лв; за 2012г. – 403, 20лв. и лихви 106, 28лв; за 2013г. – 403, 20лв. и лихви 50, 15лв.
Касационната жалбоподателка счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че
=съдът не обсъдил приложимата за случая разпоредба на чл. 12, ал. 4 ДОПК, препращаща към ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА);
=не дължи авансови задължителни здравни осигурителни вноски, защото доходите, получени от нея като пенсионер, но работещ адвокат, се получават в края на календарната година, а не помесечно;
=Законът за здравното осигуряване е противоконституционен, в частта му, относно задълженията за задължителни здравни осигурителни вноски на работещите пенсионирани адвокати - жалбоподателката е пенсионер и здравно осигурена от 1999г., поради което определянето на процесните задължения за ЗОВ представлява втори път определяне на задължения на същото основание;
=съдът не съобразил приложимото право на ЕС, нито разяснение на НАП по прилагането на чл. 26, ал. 7...