Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], против решение № 3787/2017 г., постановено по адм. д. № 2048/2016 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от [фирма] против решение № 264/16.12.2015 г. на началника на Митница "А. С", в частта, с която е потвърдено решение № Р-42/26.01.2016 г./32-21926 на директора на Агенция "Митници". В оспорената част на дружеството са установени митнически задължения по ЕАД с MRN, посочени в таблица № 3 от решение № 264/16.12.2015 г. с изключение на конкретно изброени в оспорения административен акт ЕАД. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията по назначените и приети, СИЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Спорът по делото е касателно приложението на материалния закон - чл. 55 ал. 1 т. 2 ЗДДС. Според тази разпоредба, предпоставките за включване на изброените разходи в данъчната основа са три: разходите да са свързани с вноса; тези разходи да не са вече включени в митническата стойност и те да са направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Изяснено е в обжалваното решение, че процесните...