Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от адв. П. Б., срещу решение № 14449/28.11.2017 г. на Върховния административен съд /ВАС/, Четвърто отделение, по адм. д. № 7275/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 418 от 19.05.2015 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка № КЗК-1114/2014 г. Оплакванията на касатора сочат на трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Отправя упреци към процесуалната дейност на съда по преценка на писмените доказателствени средства. Навежда доводи за установеност на предпоставките на чл. 29 ЗЗК за отговорност на П. И. Х. за нарушаване на правилата на конкуренцията. Обосновава съществуването на отношения на конкуренция между предприятията, както и ирелевантността на факта на генерирането на доходи от предприятието на Х. при осъществяване на дейността му. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на решението на КЗК и връщане на преписката на комисията за ново разглеждане на искането за защита на дружеството. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по касация КЗК в писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация П. И. Х. не изразява становище.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
С оспореното пред тричленния състав на ВАС решение, в производство образувано по искане на [фирма], КЗК е установила, че не е извършено нарушение от П. И. Х. по чл. 29; чл. 30; чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 2 от ЗЗК.Аистративният орган е отграничил основната стопанска дейност на търсещия защита в производството от дейността на ответника /без да е могъл да дефинира „релевантна стопанска дейност“ източник на приходи/, за да заключи, че те не оперират на един и същи съответен пазар. Без да се намират в конкурентни отношения предприятията не бил осъществен общият състав на чл. 29 ЗЗК, както и субсидиарните състави.
С първоинстанционното решение е отхвърлено на оспорването на [фирма] срещу акта на КЗК.
По установяванията на първостепенния съд /които възсъздават тези на КЗК/ [фирма] осъществява стопанска дейност на територията на страната, свързана с изработка и разпространение на специализирани софтуерни продукти за анализ и оценка на данни и информация за финансови и капиталови пазари, както и дейност чрез собствена Интернет страница с домейн адрес [ел. адрес] от 2012 г. до момента на разглеждането на спора от КЗК. Собственият софтуерен продукт се рекламирал чрез сайта на дружеството с директни или чрез опосредени от сайт на трето лице продажби. Поддържането на статиите и материалите в сайта подпомагало реализацията на софтуерния продукт.
П. Х. осъществявал публицистично-издателска стопанска дейност чрез Интернет страница с адрес [ел. адрес] и представянето му в мрежите [наименование], [наименование] и [наименование]. В сайта било обичайно да присъстват банери на трети лица и да се посочват партньори, предлагащи стоки и услуги свързани с публикуваната информация. В сайтовете на посочените като партньори лица липсвала информация, насочваща към Х.. Възможностите да се получават доходи от предоставяне на рекламно място в сайта на Х. не определяло „релевантна стопанска дейност“, с която да се обвърже излъчването на рекламни съобщения и банери, свързани със стокови и финансови продукти и услуги.
Съдът е признал качеството предприятия на [фирма] и П. Х., но не и конкуренцията им на съответния продуктов пазар. Възприел е отлика в характера и начина на набавяне на приходи на предприятията и така е изключил нарушаването от Х. на общата забрана за нелоялна конкуренция, както и на специалните състави на чл. 30 – чл. 37 ЗЗК.
Първоинстанционният съдебен акт е правилен по резултата си.
Плахо от КЗК и интерпретационно от първоинстанционният съд е дефиниран спора по фактите и правото с изследване на продуктовия пазар, като елемент на съответния пазар по смисъла на § 1, т. 16 ДРЗЗК. Комисията е изследвала характеристиките /а неосъзнато и предназначението/ на услугите. Многословието на администрацията е затруднило възприемането от касатора на белезите на продуктовия пазар на неговото и това на сочения от него като нарушител предприятия. Стопанската дейност на ответника се изразява в публицистично-издателска дейност, осъществявана чрез Интернет страницата му, която дава с възможности за реализиране на приходи от предоставяне на рекламно място. Сайтът на касатора рекламира собствения му софтуерен продукт и публикуваните в него материали са за насочване на вниманието на потребителите към продукта. Характеристиките и предназначението на услугите ги дисквалифицират като взаимозаменяеми /вж. § 1, т. 15, б. „а“ ДРЗЗК/. Съществена характеристика на сайта на Х. е предоставянето на информация за финансовите и стокови пазари чрез публикуване на статии и материали. Рекламата чрез банери и рекламни съобщения не е определяща и повечето реклами не са свързани със стокови и финансови продукти и услуги. Предназначението на сайта на [фирма] е реклама на произведения от него продукт. Статиите и материалите в него подпомагат рекламата и съответно продажбите. Както сочи КЗК този сайт разполага и с допълнителни възможности, недостъпни за другия – препратки към други сайтове с приходи от системата пей-пер-клик, директно сваляне на софтуера от сайта на компанията и т. н.
При тези отграничения са неотносими доводите на касатора основани на оценката на заключението на техническата експертиза – броят и честотата на излъчване на информационните материали на сайта му не променя неговия профил и основно предназначение.
Несъмнено е невъзможно нарушаването на правилата а конкуренцията от предприятия, които не са в конкуренция, тъй като не оперират на един и същи продуктов пазар.
Съгласието на касационният съдебен състав с начина на решаване на спора от първостепения съд, мотивира оставянето в сила на постановеното от него решение.
При този изход на спора на КЗК се следват деловодни разноски в размер 200 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Воден от горното, Върховният административен съд, Първа колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14449/28.11.2017 г. на Върховния административен съд /ВАС/, Четвърто отделение, по адм. д. № 7275/2015 г.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Комисията за защита на конкуренцията деловодни разноски в размер 200 лева. Решението не може да се обжалва.