Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Р. П. К. от [населено място] против Решение № 5204 от 10.08.2017г. постановено по адм. д.№ 4300 от 2017г. по описа на Административен съд София – град, Трето отд., 20 състав. С обжалваното първоинстанционно решение съдът е отхвърлил жалбата на Р. П. К. срещу решение № 2153-21-58 от 14.03.2017 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) София град, с което е оставена без уважение жалбата на Р. П. К., вх. № 1012-21-139/31.01.2017г. по регистъра на ТП на НОИ София град, срещу разпореждане № 550714/213 от 13.12.2016г. на ръководителя по „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ София град. Изложени са съображения за необоснованост и неправилност на обжалваното съдебно решение, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Страната моли същото да бъде отменено и да бъде уважено искането му за преизчисляване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София град не е взел становище по делото в открито съдебно заседание на 07.03.2018г. Депозира писмено становище от дата 01.03.2018г. и моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване, тъй като административният съд е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Р. П. К., с вх. № 1012-21-360 от 28.03.2017г. по описа на регистъра на ТП на НОИ София град и с вх. № 9231/04.04.2017г. на съда, в частта и срещу Решение № 2153-21-58 от 14.03.2017г. на директора на ТП на НОИ София - град. С последното е потвърдено разпореждане № 550714/213 от 13.12.2016г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване („ПО”), издадено на осн. чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. С цитираното разпореждане е отказано да бъде извършено преизчисляване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя, по съображения, че не следва да бъде зачетен стажа на лицето за периода от 31.07.1990г. – 01.07.1993г. Не е кредитиран в този смисъл издадения удостоверителен документ - УП-2 изх.№ 11 от 08.10.1993г. и УП -3 №12 от 08.10.1993г. от фирма].

От фактическа страна се установява, че с разпореждане №1 от 04.07.2001г. на Р. П. К. е отпусната на осн. чл. 101 КЗОО социална пенсия за инвалидност. На основание Експертно решение №3870 взето на заседание № 119 от 20.06.2001 г. компетентните длъжностни лица му определят 91 % загубена работоспособност без чужда помощ. Лицето е отправило предложение за пенсиониране до Управление „Социално осигуряване”, Дирекция „Пенсионно осигуряване” на 09.10.2001г. като е помолило да се отпусне пенсия на осн. чл. 101, ал. 3 от КЗОО. Към това заявление прилага и цитираното по – горе решение на ТЕЛК. Издадено е ново разпореждане № [ЕГН]/34 от 24.10.2001г., с което считано от 09.10.2001г. му е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, наред с получаваната социална пенсия за инвалидност. Пенсионният орган е зачел осигурителен стаж до датата на инвалидизиране - 21.05.2001г. в размер на 24 години 10 месеца и 23 дни. Издадено е разпореждане за осъвременяване на социалната пенсия за инвалидност на лицето, считано от 01.06.2002г. и от 01.06.2003г.

С Експертно решение на ТЕЛК № 6590 от заседание № 208 от 15.12.2004г. на жалбоподателя е определена 79% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години. Въз основа на това експертно решение е издадено ново разпореждане № [ЕГН] от 28.03.2005г. С разпореждане от 01.06.2004г. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е спряна. Издадени са допълнителни разпореждания за осъвременяване на пенсията. С ново Експертно решение на ТЕЛК от 21.11.2007 г. на лицето е определена 79% трайно намалена работоспособност.

Аналогична е и ситуацията въз основа на Експертно решение на ТЕЛК №3266 от 16.11.2010 г. на жалбоподателя е определен нов срок на инвалидността от 01.11.2013г. и трайна намалена работоспособност от 78%, респ. с Експертно решение на ТЕЛК № 2963 от 10.10.2013г. срокът на определената трайно намалена работоспособност е до 01.10.2016г., а същата е 78 %, С разпореждане от 01.07.2016г. за осъвременяване на пенсията на Р. П. К. е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО в размер на 203, 16лв., и социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО в размер на 31, 08лв. Жалбоподателят е подал заявление за преизчисляване на пенсията на 01.06.2016г., въз основа на което е издадено разпореждане от № [ЕГН] от 01.07.2016г. С ново Е. Р на ТЕЛК № 2603 от 26.09.2016г. се установява, че на жалбоподателя е определена неработоспособност 78 % с начална дата на инвалидност от 21.05.2001г. за срок от 3 години до 01.09.2019 г. Приложено е Решение на НОИ от 18.10.2016г., с което е потвърдено Експертното решение на ТЕЛК № 2603 от 26.09.2016 г, в частност оценката на трайно намалената работоспособност, датата на инвалидизиране и срокът за това. Ръководителят на „ПО” е издал въз основа на това експертно решение и разпореждане № 109492 от 24.10.2016г., с което е отпусната пенсия за инвалидност в размер на 288, 47 лева. Определено е въз основа на експертното решение и трайно намалена неработоспособност, степен на увреждане до 01.09.2019г.

Със заявление вх.№ 2110-21-725 от 27.10.2016 г. жалбоподателят отново е поискал преизчисляване на личната му инвалидна пенсия поради общо заболяване, на осн. чл. 21, ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за нов тригодишен срок, въз основа на документи представени от него при предходно подадено заявление, вх. № 137952/21.11.2014г., а именно: удостоверение обр. УП-3, изх. № 12/08.10.1993г. и удостоверение обр. УП-2, изх. № 11/08.10.1993г. от фирма] за периода 31.07.1990г. - 01.07.1993г. и удостоверение обр. УП-2 №37/05.04.2001г. издаден от [фирма] за периода 01.07.1993г. - 02.08.1993г.

В отговор на искането е издадено разпореждане № 550714/213/13.12.2016г. от Ръководителя по пенсионното осигуряване, с което е отказано преизчисляване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на оспорващия от осигурителния доход за друг тригодишен период, а именно от 31.07.1990г до 01.01.1993г. В резултат на извършена след представяне на удостоверение образец УП-3, изх. № 12/08.10.1993г. от [фирма] - [населено място], служебна проверка на фирма] (понастоящем [фирма]), приключила с констативен протокол № 2/27.04.2015г., лицето не фигурира в разчетно - разплащателната ведомост за посочения период. Констатира се поради това от ръководителя на „ПО”, че жалбоподателят не е работил във фирмата, поради което осигурителен стаж не следва да му бъде зачетен за този период и съответно да се извърши преизчисляване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

С Решение № 2153-21-58 от 14.03.2017г. директорът на ТП на НОИ София – град отхвърля жалбата, с вх. № 1012-21-139/31.01.2017г. на Р. К. срещу разпореждане № 550714/213 от 13.12.2016г на ръководителя по „Пенсионното осигуряване” като неоснователна. Пред първоинстанционния съд се представят и са приети като писмени доказателства такива относно компетентност на органа, издал атакуваното по административен ред разпореждане и оспореното решение. В хода на съдебното производство пред първата инстанция съдът е приобщил към доказателствата по делото осигурителна книжка на лицето №13330 от 20.12.1981г. В представеното по делото копие в графите на лист 70 от делото, не е посочен работодател, каква длъжност заема лицето и на коя дата е постъпило.Заверен е само трудов стаж за 6 месеца. От лист 71 до лист 74 в кориците на първоинстанционното дело, част от осигурителната книжка е заверена от ТП на НОИ София град за периода от януари 1991г. до юни 1993г. В описа представен от жалбоподателя по делото, е видно, че тази осигурителна книжка е издадена, когато лицето е едноличен търговец, поради което записите в нея за спорния период от време не се отнасят до работодателя [фирма].

Приети са от първоинстанционния съд копия от молба до директора на фирма] - [населено място], от 27.3.2017 г. с последващ отговор от 12.4.2017 г., декларация от 14.12.2015 г., писмо от К. районен народен съвет до фирма] от 29.7.1986 г. за прекратяване на дейността на завода, протокол на [фирма] - [населено място], от 1991 г.

Видно е от Удостоверение УП – 2 от 08.10.1993г. издадено от фирма], че за периода от 01.07.1990г. до 01.07.1993г. жалбоподателят е работил като леяр. Макар и в УП да се сочи като текст, че в графа „9” е включена основна заплата и наднормен труд, респ. върху брутната сума е начислен и прибавен ДОО, респ. спазен е пар. 111 от ППЗП отм., то в графа „9” от удостоверението, фактически нищо не е отразено от работодателя. Същият под страх от наказателна отговорност се е подписал с текста, че удостоверението е издадено въз основа на изплащателните ведомости.

Приет е като доказателство пред административния съд и Констативен протокол вх.№2 от 27.04.2015г. видно от който компетентните органи на ТП на НОИ София област след проверка, установяват, че жалбоподателят не фигурира в разчетно – платежните ведомости на [фирма] отм. о [фирма]).

Органите на НОИ на осн. чл. 35 и чл. 36 от АПК в хода на извършените проверки служебно са събрали доказателства и са установили, че издадените УП - 2 от 08.10.1993г. и УП-3 от 08.10.1993г., на които се позовава жалбоподателя, по съдържание не отговарят на първичните документи, в случая в записите на разчетно – платежните ведомости.

Удостоверение УП-2 №11 от 08.10.1993г. и УП-3 №12 от 08.10.1993г. са издадени при действието на Правилник за прилагане на Закон за пенсиите, отменен с § 1, т. 1 от заключителните разпоредби на Постановление № 30 на Министерския съвет от 10 март 2000 г., който предвижда в чл. 101, ал. 1, че трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация; в ал. 2 е предвидено, че документът се издава въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги, като в б. б. „а” – „в” е регламентирано съдържанието на документа. В чл. 101, ал. 3 ППЗП отм. е регламентирано как се удостоверява трудов стаж и трудово възнаграждение в случаите, когато изплащателните ведомости или партидните книги липсват, а в ал. 4 - когато няма данни за получаваното възнаграждение. В сега действащата нормативна уредба разпоредби с подобно съдържание се съдържат в чл. 40 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж. В чл. 40, ал. 1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в разчетно – платежните ведомости и затова записванията в книжката (от посочения вид) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното. Този извод недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС, респ. от чл. 101, ал. 2 от Правилника. В конкретната хипотеза досежно жалбоподателя се установява, че посоченият стаж, който иска да му се признае за преизчисляване на пенсията му за периода от 01.07.1990г. – 01.07.1993г., не е оформен според нормативните изисквания, в приложената по делото трудова книжка № 38 от 03.07.1972г. Поради това записът в УП -2 №11 от 08.10.1993г. няма достоверна дата по отношение на ТП на НОИ София град по смисъла на чл. 181 от ГПК.

Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че жалбоподателят не фигурира вьв ведомостите за заплати на фирма] в периода 31.07.1990г.-01.07.1993г. В този смисъл, след като липсват записи за жалбоподателя във ведомостите за заплати, където се написват възнагражденията на всички работници и служители, респ. стажът, длъжността и получаваното възнаграждение за същия период, не е вписан в трудовата книжка № 38 от 03.07.1972г., може да бъде направен обоснования извод, че жалбоподателят не е полагал труд при посочения работодател през процесния период, и поради това този период не може да бъде зачетен за осигурителен стаж. В чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО е предвидена възможността пенсиите да се преизчисляват при представяне на нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др., ако това е по-благоприятно за пенсионера. По същество лицето има право да поиска изменение на вече реализирано субективно материално право на пенсия, което се реализира чрез изменение, в случая на размера на отпуснатата по - рано пенсия. При липса на законови ограничения в тази насока следва да се приеме, че лицата с вече отпусната пенсия могат да поискат изменение на нейния размер по пътя на представянето на нови доказателства вкл. и в хода на съдебното производство пред първата инстанция. Жалбоподателят е имал тази процесуална възможност, но не е ангажирал доказателства, които да сочат на безпотиворечив извод, че на лицето следва да се зачете стажа в периода от 31.07.1990г. до 01.07.1993г. на длъжност „леяр”, която е от първа категория труд, защото е притежавал осигурителен доход за този тригодишен период до 1 януари 1997 г., който е по-благоприятен за него. Правният извод на първоинстанционния съд за неоснователност на жалбата на К., не се променя и от представените от жалбоподателя доказателства по – рано, че за същият период лицето се е осигурявало и като едноличен търговец. Доказаният осигурителен стаж като едноличен търговец от 01.08.1990г. до 30.06.1993г. е бил взет предвид от ТП на НОИ София и зачетен на основание заверената осигурителна книжка.

Обжалваното съдебно решение на Административен съд София - град, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на чл. 102 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 21, ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), ред. ДВ бр. 54 от 2016г. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5204 от 10.08.2017г. постановено по адм. д.№ 4300 от 2017г. по описа на Административен съд София – град, Трето отд., 20 състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно.