Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. К. В., гр. [населено място], [улица], ет. [номер] срещу Решение №1278 от 04.07.2016 г. на Административен съд, гр. Б., постановено по административно дело №970/2016 г.

В. К. В. обжалва Решение №1278 в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт №31 от 29.02.2016 г. на органи по приходите в О. Б, в частта, с която за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2014 г. са определени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 402, 79 лв. и такса за битови отпадъци в размер на 8 909, 91 лв. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – В. К. В., счита решението в обжалваната част за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Неправилно съдът приема, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган. Съдът не е отчел, че по делото не са представени доказателства за компетентността на издалите ревизионния акт лица по смисъла на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) във вр. с чл. 4, ал. 1 и 4 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ). Неправилен счита и извода на съда за мотивираност на оспорения ревизионен акт. Излага подробно разбирането си за мотивираност на акта и сочи, че в акта лисва информация за всеки конкретен имот, за кой период какъв данък и лихва се дължи. Липсата на мотиви е попречило на съда да извърши ефективен контрол за законосъобразност, поради което е налице съществен недостатък на формата на акта.

Неправилни счита изводите на съда за законосъобразно определяне на данъчната основа със задна дата. Позовава се на чл. 14 ЗМДТ.

Счита обжалваното решение за...