Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по искане за отмяна на [фирма], чрез пълномощника си, на влязлото в сила решение № 4963 от 21.04.2017 г. по адм. дело № 3440/2016 г. на Върховен административен съд, състав на шесто отделение, на основание чл. 239, т. 1, предл. 2-ро АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Ответникът по искането за отмяна - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - [населено място], чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който поддържа, че не е налице соченото основание за отмяна и моли да се отхвърли искането като неоснователно.

Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено в сроковете по чл. 240 АПК и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото му, приема следното:

С решение № 4963 от 21.04.2017 г. по адм. дело № 3440/2016 г., Върховният административен съд, състав на шесто отделение е отменил решение № 63/16.02.2016 г., постановено по адм. дело № 834/2015 г. на Административен съд - Плевен и вместо него е решил спора по същество, като е отхвърлил жалбата на [фирма] против решение № 2153-14-18/10.09.2015г. на директора на ТП на НОИ - [населено място], с което са потвърдени задължителни предписания изх. № ЗД-1-14-00052635/10.08.2015 г., издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП НОИ - [населено място].

Касационното производство пред Върховния административен съд е образувано по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - [населено място] против решение № 63 от 16.02.2016 г. по адм. дело № 834/2015 г. на Административен съд - Плевен.

С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 2153-14-18/10.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ - [населено място], с което са потвърдени задължителни предписания изх. № ЗД-1-14-00052635/10.08.2015 г., издадени...